Българската православна църква почита днес паметта на Наум Охридски. Книжовникът е един от петимата най-близки и предани ученици на славянските братя Кирил и Методий.
Наум израства в Мизия. Участва в Моравската мисия на Кирил и Методий. При пребиваването му в Рим е ръкоположен от папа Адриан Втори за свещеник. След смъртта на Кирил през февруари 869 г. Наум заминава за Панония и Великоморавия заедно с Методий и с другите ученици, където участва в „драматичната борба с немското духовенство“.
След смъртта на Методий през 885 г. се завръща в България заедно с Климент и Ангеларий. Радушният прием на княз Борис Първи и всестранната подкрепа на българския владетелски двор в Плиска осигуряват на Наум благоприятни условия за работа.
Той става един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа. През 893 г., когато Климент Охридски става епископ на Дрембица, Наум Охридски напуска Преслав и заема неговото учителско място в областта Кутмичевица, в град Девол.
Около 900 г. Наум се оттегля в манастир край Охрид, където продължава просветителската си дейност. През 905 г. изгражда свой манастир, известен днес като "Св. Наум". Умира на 23 декември 910 г. Погребан е при северната страна на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити. Скоро след това е канонизиран.
