Етикетът "Болният човек на Европа" се лепи на държава, която минава през период на разпад на институциите и на икономиката. Първият, който използва този термин, е руският цар Николай Първи по адрес на Османска Турция в средата на 19 век, но той все още описва точно състоянието на държави, които са на път да се срутят.
През 70-те "Болният човек" бил Великобритания, през 90-те - Германия, на която Обединението й струвало над трилион и половина евро. През за 2005-та за списание "Икономист" "Болният човек" станал Италия, а след това Португалия. От "Морган Стенли" сложили този етикет на Франция, а "Юроактив" - на Гърция. И лечението започнало.
Разпад на България отдавна ни е превърнал в новия "Болен човек на Европа". И то не само защото дипломати и медии го казват. Боледуваме буквално, защото системата, която трябва да се грижи за здравето ни, също страда - от липса на пари, от некадърно управление. Боледува и икономиката ни, в която почтения бизнес почти няма шанс за растеж, заради непрестанния рекет на политиците. Кухи бизнес-начинания, чиято цел до преди месеци беше влияние, но чийто краен резултат ще е фалит и увеличение на безработицата.
Да, България е новият "Болен човек на Европа" – страна, в която дори и онкоболните трябва да са щастливи, ако имат лекарства, а родителите - доволни, ако децата им останат тук. Страна, в която диагнозата е ясна на мнозина, но лечение биха предприели малцина. Парламент на "болните" мнозинства и малцинства, правителства на "болния" популизъм и липса на воля за реформи.
Когато медицината у нас не може да се справи с един болен човек, ако има късмет, той заминава на лечение в чужбина. Това обикновено е съпроводено с много унизително набиране на средства, при което все пак българите показват своята доброта и състрадание. По отношение на болестта на държавата обаче няма никаква милост, нито състрадание. Западът е пасивен, а Изтокът - агресивен. А ние сме объркани и... болни.
