България е сред изоставащите страни в Европа в борбата с онкозаболяванията. Според статистика от миналата година - над 300 хиляди българи живеят със страшната диагноза „рак".
Всяка година близо 4000 жени у нас заболяват от рак на гърдата. Това се случва и с детската учителка Таня. Поставят й тежката диагноза точно преди 10 години. Следват две операции и една химиотерапия.
„Бях много притеснена, много сълзи излях. Започна стреса с голата глава, тежките моменти, но съм щастлив човек, че имах близки до себе си, много приятели”, споделя Таня Атанасова.
Година и половина по-късно туморът рецидивира. Следват нови химиотерапии. Тогава Таня чува за българска ваксина, която помага в борбата с рака. Тя се доверява и вече 8 години живее с болестта.
„Казвам, че съм една късметлийка, че много бързо са се случили нещата, може би ги хванах в по-ранен стадий, а и повярвах, че не това е краят може би. И вече съм много по-спокойна”, допълва тя.
Българското лекарство е дело на три поколения лекари. Началото поставя проф. Спартак Хаджиев, а днес дъщеря му и внукът му продължават да развиват противотуморното вещество. „Първите открития и изобретения признати на моя баща са от 66-ма и 68-ма година. Това са филтрати, части от бактерии, цели клетки, дозировки. А аз бях тази, която пое щафетата, която изведе препарата до Европейски патент”, коментира доц. Нася Хаджиева.
Многобройни изследвания показват, че препаратът може да удължи живота на онкоболен с 20 до 25 години. „Мислим и се опитваме да постигнем връщането на организма към реактивността преди заболяването. Тоест да си спомни, че чуждото трябва да бъде елиминирано. И то трябва да бъде елиминирано с обикновените механизми, които организмът притежава”, добавя тя.
Заради постиженията си преди две години доц. Хаджиева е наградена и с приза „Изобретател на годината". Според други специалисти обаче лекарството се нуждае от допълнителни проучвания.
„Той от чисто научна експериментална гледна точка не е доказал своята ефективност , а от чисто юридическа нормативна гледна точка не е преминал през необходимите етапи и той не може да бъде използван или препоръчван от никой сериозен онколог”, е мнението на доц. д-р Димитър Калев, национален консултант по медицинска онкология.