България вече е част от валутния механизъм ERM2, известен като "чакалнята на еврозоната", съобщиха от ЕЦБ. Освен това беше прието решение за установяване на тясно сътрудничество с Българската народна банка, след като бяха изпълнени необходимите надзорни и законодателни предпоставки.
Запазваме борда
След внимателна оценка на адекватността и устойчивостта на валутния борд в България, бе прието, че България се присъединява към валутния механизъм със съществуващия си режим на валутен борд, като едностранен ангажимент и без допълнителни изисквания към ЕЦБ, става ясно от официалната информация.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Темата с валутния борд е особено актуална у нас заради опасенията, че междувременно може да се стигне до предоговаряне на курса в ущърб на България.
Европейски банков надзор
От 1 октомври 2020 г. ЕЦБ ще отговаря за прекия надзор над значимите кредитни институции в Република България и за общите процедури за всички поднадзорни лица, както и за наблюдението над по-малко значимите кредитни институции. Междувременно ЕЦБ ще извърши оценка, с която ще определи кои банки изпълняват критериите за класифициране като значими институции.
„Много се радваме да посрещнем България в единния надзорен механизъм и в семейството на банковия надзор в ЕЦБ,” заяви Андреа Енрия, председател на Надзорния съвет на ЕЦБ. „Това бележи важен етап в историята на банковия съюз, тъй като обхватът му се разширява отвъд държавите членки на еврозоната.“
Българската народна банка ще има свой представител в Надзорния съвет на ЕЦБ, със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас.
Поздравления от ЕК
България и Хърватия трябва сега да участват в механизма без голямо напрежение, и по-специално без да девалвират централния курс на своята валута спрямо еврото по своя собствена инициатива, в продължение на най-малко две години, преди да могат да отговорят на изискванията за въвеждане на еврото. Това посочиха в официална позиция от Европейската комисия.
Участието във валутния механизъм II ще спомогне за укрепване на устойчивостта на българската и хърватската икономика. То ще помогне на двете страни да поставят стабилността в основата на своите политики, ще насърчи тяхното сближаване и в крайна сметка ще им помогне в усилията им да въведат еврото.
Посочва се, че България е поела редица ангажименти по отношение на надзора на небанковия финансов сектор, рамката за несъстоятелността, рамката за борбата с изпитането на пари и управлението на държавните предприятия. Оценката е, че страната ни е отговорила адекватно на очакванията.
