Учени от БАН изследват структурата и свойствата на столичните жълти павета. Целта е тази софийска забележителност да бъде обновена с нова, произведена у нас настилка.
Жълтите павета са уникални - и за времето си, и преди всичко по своите физико-механични показатели. Те неслучайно са издържали над 100 години.
През 1907 година от Австро-Унгария са внесени първите партиди жълти павета. С тях са покрити около 60 хиляди квадратни метра в центъра на София - край Народното събрание, храма "Св. Ал. Невски", сградата на БАН.
108 години по-късно учени от Академията проучват свойствата и състава на жълтите павета, за да се произвеждат и у нас.
Всяка жълто паве се нарича клинкер. Също като любимия герой от сериала "Ало, ало" генерал Ерик фон Клинкерхофен. Български учени от два института са направили изследвания, благодарение на които до година и половина ще се появи първата партида български жълти павета.
Дано новите жълти клинкери не са толкова хлъзгави, защото когато вали, отсечката от президентството до парламента се превръща в най-голямата столична открита пързалка. Столичани и гостите на София не бива да забравят, че жълтият паваж е и официално признато културно наследство.
