България има три месеца, за да покаже пред ЕК, че е отстранила нередностите, свързани с обществените поръчки и управлението на проектите, финансирани от Европа. В противен случай рискуваме да ни бъдат наложени глоби и дори да се стигне до спиране на еврофондове, научи bTV.
Преди две години, на 17 май 2014 г. – по време на кабинета "Орешарски", страната ни подготви пътна карта, в която залегнаха всички забележки на ЕК, както и стъпки за подобряване на ситуацията.
Крайният срок да отчетем постигнатото пред Брюксел е декември 2016 г.
Комисията ще провери не само дали законодателството, свързано с обществените поръчки, отговаря на евроизискванията за прозрачност, но и дали контролът е на нужното ниво.
Общо осем страни са в положението на България.
В началото 2017 г. ще се проведат консултации с експертите от Брюксел и едва след това ЕК ще реши трябва ли да наложи санкции и какви.
Колко сериозен е проблемът
Само през 2015 г. Агенцията за държавна финансова инспекция е установила 1147 нарушения при 712 обществени поръчки. Това е 41% от общия брой процедури, проверени от нея.
Най-тежко е бил нарушен законът при 310 обществени поръчки за 224 023 021 лв. При тях не са проведени съответните законови процедури за избор на изпълнител при наличие на всички основания за това.
Нарушения, които водят до неспазване на принципите за публичност и прозрачност; свободна и лоялна конкуренция; равнопоставеност и недопускане на дискриминация, са установени при 379 поръчки, или при 22% от общо проверените.
Годината ще приключи с тема, с която започна
Премиерът Бойко Борисов често изтъква, че ГЕРБ се справя по-добре с управлението на парите от Европа и съумява да „разблокира” фондове, спрени по-рано от ЕК заради нарушения. През февруари тази година ред големи обществени поръчки, финансирани от бюджета, бяха спрени еднолично от министър-председателя заради съмнения, че процедурите не са били достатъчно прозрачни.
Сред тях беше тази за голяма отсечка от АМ „Хемус”, спечелена от фирми, за които се появиха публикации, че са свързани с Делян Пеевски и Валентин Златев. И двамата отрекоха, а междувременно управляващите обявиха, че поръчките тръгват наново по новия Закон за обществените поръчки.
За следващите години целта е процедурите да минат изцяло в електронна система, която да минимизира рисковете от корупция и други нарушения.