Константин Философ е бил дипломат. Ако използваме днешната терминология, философът е бил посланик за специални поръчения на Константинопол, защото всяка негова мисия е била „специално поръчение” от императора на Византия.

Когато се разхождате около Националната библиотека, обърнете внимание на паметника на братята (както преди време един бивш премиер нарече баща и син Славейкови), чиято лицева страна гледа директно към храм-паметника „Свети Александър Невски”.

Тогава ще видите нещо удивително – лицето на Кирил е насочено директно към кръста на патриаршеския храм, което със сигурност не е било търсен ефект на автора Владимир Геновски, който в продължение на седем години е работил върху паметника.

Символиката е много силна, защото първата буква от глаголицата също е кръст. Тоест, с тази азбука славяните е трябвало да бъдат приобщени към религията и това е било най-великото „специално поръчение”, което братята са приемали.

Сега те гледат към блестящия кръст на красивия храм, но за да го разберете, трябва да се изкачите върху стъпалата на библиотеката и да се опитате да погледнете между главите на монументите. Високи са четири метра и двайсет сантиметра, въпреки че реално делото им не може да се измери.

Докато Кирил гледа към кръста, Методий не изпуска от поглед университета, паметника на Климент Охридски и българския парламент зад него. Университетът все още седи като място, което отстоява делото на Кирил и Методий, но Народното събрание доказва колко променлива величина е книжовният език.

Депутите се сменят, но диалектите и наречията винаги остават. Когато чувствата са силни, а речникът - беден, се получават странни диалози – „Страхуваха ли ви ония?”, „Ще им гласувам един глас”, „Ний дИпутатите”, „Все ощи” и така нататък, и така нататък, както казва професор Вучков.
Ако тогавашните българи са мислели като нас, сега със сигурност са щели да заподозрат опит за чуждо влияние в написването на азбуката. Тогава биха изгонили учениците на Кирил и Методий с камъни, карайки ги 50 пъти да се извинят на българския народ.

Основният проблем днес е, че грамотността не е на мода. Ако говориш правилно, можеш да бъдеш наречен „дървеняк”, което още от младежките години бележи говора на много от нас. Ограмотяващите функции на държава и медии не са особено рентабилни и все по-рядко съдържанието има значение. През последните две десетилетия учителите се превърнаха в представители на не особено елитна професия. Те са нископлатени и потиснати, което е един от най-големите ни колективни грехове.

Образователната система буксува, а това наистина е лошо, защото е свързано с начина, по който децата ни навлизат в света на големите. За какво ще се сетите ако вместо „тарамта-рамтамта” изтананикате „тарамта-румтумтум”? – пита учебникът за първи клас по музика. С какво се отличава управлението на Тодор Живков? – забива третокласниците учебникът по „Човек и общество” в урок, в който върху една страница е сбит българският политически живот от Александър Батенберг до влизането ни в Европейския съюз. Други автори убеждават учениците, че мандатът на президента е 4 години.

За сметка на това преди няколко години думичката "килъри” за по-голямата част от населението се е разбирала като "килери". Но ето един принос на родната действителност - вече и бабите знаят, че килър, всъщност е убиец. Живеем в години, в които езикът "свещен на нашите деди" търпи бурни промени.

Преди да се захване с глаголицата, Константин Философ развенчал един вековен мит сред древния фулски народ за произхода, за който учените все още спорят. Древният народ се кланял на едно дърво (вероятно дъб или череша), което наричали Александър.

„Елините наследиха вечна мъка, задето се покланяли на небето и земята като на Бог ¬ на такива велики и красиви творения. А вие как ще избегнете вечния огън като се покланяте на дърво ¬ едно просто нещо, което е готово за огъня“, започнал да им говори пратеникът на византийския император.

Това е слабо известен момент от житието на първоучителя, който обаче е много показателен за най-дълбокото негово убеждение – може да бъде грамотен само този, който вярва. Нека да не ви звучи странно – липсата на вяра е в основата на разединението ни във всяко отношение.

Колкото повече гадателки, баятелки, вещери се пръкват, толкова повече се отдалечаваме от истината за делото на Кирил и Методий.

Вярваме в гадателки и вещери, а в Бог само по Коледа и Великден. Говорим правилно само с шефа, а през останалото време речникът ни е в стилистиката „на къра“.

Езикът ни не е свещен, а вярата ни е заместена от суеверия, които започват с паленето на свещичка „за здраве“ и да чукаме на дърво, за да не ни не случи нещо лошо. А лошото е дошло заради мислите ни, които стават думи, а те - дела. А всичко може да се промени, ако започнем от началото – от Словото.

Честит 24 май.