Православната църква почита днес паметта на свети Атанасий Велики - един от най-видните богослови и радетели за чистотата на християнската вяра. В народните вярвания той е представен като властелин на снеговете и ледовете.
Св. Атанасий е роден през 295 г. На 23-годишна възраст е ръкоположен за дякон. Пет години по-късно придобива епископски сан. Като архиепископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу бързо набиращата популярност по това време арианска ерес в християнството, която отрича Бог Отец и Иисус Христос да имат една и съща фундаментална природа и разглежда Сина като по-нисше същество от Отеца.
Позицията му допринася за обявяването на арианството за ерес на Първия Никейски събор, но му донася множество врагове и на няколко пъти е съден. Прекарва 15 от всичките си 47 години епископско служение в изгнание. Умира на 2 май 373 г.
На гръцки език името му означава „безсмъртен“.
Атанасовден, както и предхождащият го Антоновден, се почита като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това денят се тачи и като празник срещу чумата и шарката. За омилостивяване на болестите се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират и Антоновден.
По традиция от времената, когато Атанасовден се е празнувал по стар стил и е бил в самия край на януари, денят е наричан „сред зима“, тъй като народното поверие гласи, че след този празник зимата си отива.
Вярвало се е, че св. Атанас събличал вълнената си риза и обличал копринена. Качвал се на своя бял кон и се провиквал от Балкана: „Иди си, зимо, идвай, лято!“
Празникът е известен като Атанасовден, а имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася. Днес празнуват близо 55 000 българи.
