„Столиците са най-силните региони навсякъде по света. Трябва да инвестираме повече европейски средства в останалата част на страната – те ще послужат за социална и териториална кохезия. Това значи една страна да се развива равномерно“. Това казва служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов в интервю за БГНЕС.
„Важно е да разберем, че страната ни се развива много неравно. Темата за неравенствата e важна в общите икономически дискусии на световно ниво. Неравенствата могат да бъдат не само между хората и в техните доходи, но и между различните региони. България се развива много неравно – пет от шестте региона в България са сред най-бедните в Европа. София не е сред тях, въпреки това в нея се фокусира голяма част от ресурса, който получаваме по европейските програми. За последните 15 години, от тези 14 млрд. лв., които до момента са изплатени, 4 млрд. лв., според един анализ, по един или друг начин са се влели в столицата. В това няма нищо лошо, но ми изглежда подход, който е неправилен. Ако мислим именно за другата част на страната, трябва да наливаме много повече там, защото такава е логиката на европейските средства – те служат за социална и териториална кохезия. Това значи една страна да се движи заедно. Столиците навсякъде по света са най-силните региони. Ако ние допълнително използваме ресурсите, които идват от германските, австрийските, френските данъкоплатци, за да подпомагаме София да се откъсва още по-напред, това може би е абсолютно грешната стратегия дългосрочно“, смята Пеканов.
В края на юни вицепремиерът се опита да въплъти тази своя позиция и визия в Плана за възстановяване и развитие, като се съкратят парите по двата проекта с „особен фокус София“, но това предизвика остра реакция от страна на кмета Йорданка Фандъкова, според която в момента се води „война“ срещу града. По-късно бе съобщено, че средствата за строителството на метрото в Плана за възстановяване и развитие остават.
„Проведох срещи с г-жа Фандъкова, като говорихме за някаква оптимизация по тези проекти с надеждата, че тя ще може по някакъв начин поне да оптимизира отчасти частта за метрото. Вместо това тя искаше да вземе повече от Плана за метрото, имаше изискване за по-голямо финансиране, което за мен беше абсолютно неправомерно. Стигнахме до заключение, че тя няма как да спести дори 20-30 млн. от текущия проект, т.е. Софийска община е неспособна да намери дори 20-30-40 млн., с които сама да финансира от тези 360 млн., които са ѝ обещани по проекта в Плана за възстановяване, тъй като казва: „Ние вече сме поели достатъчна част като ангажимент, нищо повече не можем да направим“, казва Пеканов.
Затова, по думите му, се е стигнало до съкращаване на парите по втория проект за ВиК мрежата на столицата.
„Поради тази неспособност тя по някакъв начин да направи корекции тук, остана само другият проект, по който бяха зададени специфични пари за София. В него също не беше правилно да се дават. Защо? Защото тези четири агломерации, които спадаха към този проект са под концесия. Защо в инвестиционната програма на концесионера е нямало това обновление на инфраструктурата, а то трябва да се прави през Плана за възстановяване и устойчивост? План, който е на цялата страна. И не на последно място - доколкото ми е известно само преди месеци са изгубени едни средства по европейски програми именно за канализация в София, защото проектите не са били подадени по начина, по който се изискват от европейските регулации. На база на всичко това изглеждаше неправомерно решение ние да продължим да даваме специфично за София, когато страната реално има нужда от повече средства“, казва Пеканов.
„Парите по Плана за възстановяване не са застрашени“
„Парите не са застрашени, те ще дойдат. Да, важно е да дойдат и в скорошен порядък, но от друга страна е по-важно тези проекти да започнат да се случват, парите ще дойдат в различни периоди. По всеки от проектите сме заложили ясно кога да започне, кога да бъдат свършени първите дейности. Механизмът е такъв, че парите ще идват само след като сме реализирали това, което сме обещали, плюс сме изпълнили някаква цел. Например, намаляване на вредните емисии, повишаване на достъпа до образование, до здравеопазване и др. Това е важен механизъм, за да гарантираме именно, че няма пропуски по тези проекти, за да се случват така както са били зададени“, казва Пеканов пред БГНЕС, но отбелязва, че „всичко зависи от политическата воля на Народното събрание“.
Вицепремиерът отбелязва и очакванията на ЕК за реформи у нас, включително и в правосъдието, като казва, че те могат да бъдат осъществени само от парламента.
„По-ефективна роля на държавата в икономиката и социалната политика“
Пеканов разрива, че е „привърженик със сигурност на по-ефективната роля на държавата, т.е. институциите да вършат ролята си по-отговорно и по-активно“. По неговите думи „има много сфери в България, където държавата малко е абдикирала като социалната“, а „имаме един от най-ниските проценти на въвличане на държавата в икономиката“.
„Дълго време проблемът беше неглижиран с обосновката, че икономическият растеж помага на всички. Няма значение, че помага на едни повече, на други по-малко, важното е, че той повдига всички лодки, както се казва“, казва Пеканов, според когото с времето е установено, „малките лодки биват избутвани встрани“.
„Когато нямаме правилните социално-икономически мерки, когато държавата по никакъв начин не адресира тези проблеми, може би тези, които имат най-голяма възможност да се развиват се развиват. Невидимата ръка на пазара погалва някои, други ги пошляпва и в крайна сметка обществото може да дивергира в две посоки. Как може да се адресира това? Важното е да разберем, че трябва да се адресира. След което това е доста комплексен социално-икономически микс от мерки – това може да са данъчни мерки, социална политика“, смята вицепремиерът.
Според него правилна стъпка в тази посока е необлагаемият минимум, който сега партиите обсъждат.
България не трябва да разчита за привличането на чуждестранните инвеститори само на ниските данъци, защото има страни, където с „трикове“ компаниите не плащат нищо в хазната, казва Пеканов, според когото това трябва да бъде адресирано и тези практики да бъдат прекратени, но от „друга страна да защитим нашия интерес, т.е. да не се налага прекалено много да се вдигат и въобще да не се вдигат корпоративните данъци“.
