Обвързването на магистратските заплати с депутатските застрашава независимостта на съдебната власт. За това предупреждава Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) в своя позиция.

Асоциацията предлага промяна в механизма за определяне на заплатите на съдиите, прокурорите и следователите в закона за държавния бюджет за 2026 г.

Настоящата позиция е различна от вече изразеното становище на АПБ по промените в Кодекса за социално осигуряване. „Тук въпросът е друг - възнаграждението за най-ниската магистратска длъжност да бъде определяно като 60% от основната заплата на народен представител“, посочват от асоциацията.

„Така действащият механизъм, основан на обективен статистически показател, се заменя с формула, зависима от решенията на Народното събрание относно собствените му възнаграждения. Според АПБ това създава риск материалният статут на съдебната власт да бъде поставен в зависимост от политически решения“, пише в позицията.

В Закона за държавния бюджет не е обяснено защо именно депутатската заплата е избрана за база и защо е определено съотношение от 60%. Не е отчетено и че става дума само за основната заплата на народен представител, без допълнителните възнаграждения за заемани парламентарни длъжности и участие в комисии.

Отделно се предвиждат средства за сътрудници, експертна дейност и други разходи по осъществяване на депутатските функции. Поради това предложената формула не дава пълна и обективна съпоставка между финансовото обезпечаване на магистратите и народните представители, смятат прокурорите.

„Възнаграждението на магистратите е част от гаранциите за тяхната независимост, безпристрастност и защита от външно влияние. Затова механизмът за определянето му следва да бъде ясен, стабилен и основан на обективни критерии, а не на текущи политически решения“, посочиха те.

АПБ счита, че проектозаконът не следва да бъде подкрепян в настоящия му вид и трябва да бъде преработен след цялостен правен, финансов и конституционен анализ.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google