Апелативен съд – Варна потвърди присъдата на Шуменския окръжен съд по делото за влаковата катастрофа на гара Хитрино, съобщиха от съда.
Първата инстанция присъди на машиниста Димитър М. 15 години лишаване от свобода и 17 години лишаване от право да упражнява професията си. Помощникът му Радослав П. е лишен от свобода за 10 години и му е отнето правото да упражнява професията 12 г.
Производството пред въззивната инстанция бе образувано по протест на прокуратурата и жалби на подсъдимите и на частните обвинители.
Детайлите – Димитър М. и Радослав П. са признати за виновни за това, че на 10 декември 2016г. при управление на товарен влак са нарушили правилата за движение – навлезли в гарата със 78 км/ч. като не изпълнили указанията на предупредителния светофор, който указвал готовност за намаляване на скоростта до 40 км/ч.
Не се подчинили и на сигнала на входния семафор, който разрешавал влизане с 40 км/ч., с готовност за спиране. В резултат последвало дерайлиране, повреждане на вагон-цистерни, изтичане на газ пропилен и взрив.
Така по непредпазливост причинили смъртта на 7 души, тежки телесни повреди на 4 и средни телесни повреди на 10 души. Деянието е квалифицирано като особено тежък случай, посочва Апелативният съд.
Влакът пътувал по направление Бургас – Русе и бил съставен от 2 локомотива и 26 вагон-цистерни, превозващи 700 тона пропилен и 130 тона пропан-бутан. Заради ремонт на железопътната инфраструктура разписанието било променено и композицията трябвало да изчака на гара Хитрино преминаването на пътнически влак.
Двамата подсъдими обаче не били уведомени за това и смятали, че се движат по обичайния график – без навлизане в отклонение и без престой в Хитрино. Димитър М. преминал през предупредителния светофор, като не изпълнил задължението си да намали до 40 км/ч. преди достигане до входния светофор.
От своя страна помощникът му Радослав не обявил ясно и високо сигнала така, че колегата му да възприеме съобщението. Едва след силно разклащане на влака Димитър задействал електрическата спирачка, без обаче да използва „екстрено спиране“. Намаляването на скоростта не било достатъчно за безопасното навлизане на композицията в отклонителния коловоз, припомнят от пресслужбата.
Вагоните започнали да дерайлират и влакът се скъсал. При хаотичното си движение през разрушената инфраструктура една от цистерните се деформирала. При разхерметизирането ѝ за 39,2 секунди изтекли всички 45 тона втечнен пропилен. Образувал се газо-въздушен облак, който навлизал в къщите, обществените сгради и магазините в Хитрино. Сместа срещнала искра в една от къщите. Настъпил взрив, последвали масови пожари и разрушения, довели до смъртта на 7 души и телесни повреди на 14, до пълна десетдневна евакуация.
Един от изводите в техническите експертизи е, че железният път и съоръженията в гара Хитрино, макар и недобре поддържани, са били технически изправни.
Настоящият състав също счита, че пътят не е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.
Вещите лица са категорични, че причината за произшествието е високата скорост при навлизане и неспазването на светлинната сигнализация. Дерайлирането на влака е било предотвратимо при задействане на „екстрено спиране“ (използване на пневматичната автоматична спирачка и електрическо спиране). По този начин влакът би навлязъл в отклонителния коловоз с разрешените 40 км/ч.
Ето защо Апелативният съд е съгласен с изводите на Шуменския окръжен съд, че железният път е бил в лошо състояние и единствено преминаване със скорост от 40км/ч. е било безопасно; че съобразно техническите характеристики на разхерметизиралата се цистерна, тя не е следвало да бъде допускана да се движи; че влак, превозващ опасни товари не трябва да спира в населено място; че двамата подсъдими не са били уведомени за промяна в разписанието на влака-престой на гара Хитрино. Нито едно от тези обстоятелства обаче не е прекъснало причинно-следствената връзка между деянието на подсъдимите и последвалия обществено опасен резултат. До инцидента не би се стигнало, ако машинистите бяха изпълнили задълженията си и бяха преминали с разрешената скорост. Именно управлението на влака с почти двойно по-висока скорост е в пряка причинна връзка със загубата на устойчивост на железния път, настъпилото дерайлиране, пробивът на едната цистерна, разпространението на газо-въздушния облак, последвалите взривове и палежи и в крайна сметка със смъртта и телесните повреди на много лица.
Деянието е извършено по непредпазливост.
