Ако искате да притесните Антон Хекимян, попитайте го кога не мисли за работа. Вероятно това е единственият въпрос, който ще предизвика недоумение и объркване във водешия на „Тази сутрин“. Защото от 16 години телевизията е негов дом и той се чувства уютно, когато точно в 7.00 часа прожекторите блеснат в очите му и камерата започне да жужи.
Хекимян буквално и преносно порасна в bTV – от млад, нахъсан репортер, който се „телепортираше“ из горещите точки на България, той се превърна в един от най-подготвените, целенасочени и уважавани ТВ водещи. Изгради си специфичен стил, който предразполага, но и респектира, и заедно с екипа на „Тази сутрин“ наложи предаването като най-уважаваната трибуна на свободното слово.
Така в сп. Биограф представят едно от най-обичаните лица на bTV в ноемврийския си брой, в който той отговаря на въпросите им за хората във властта, които всеки ден сядат срещу него, как разбира кога някой в студиото лъже и защо е кръстен Антон, вместо Агоп.
- Всяка сутрин Вие се изправяте пред едни от най-влиятелните хора в българската политика. Хора, чиито решения определят бъдещето ни. В каква позиция се поставяте спрямо тях - на подчинен, на равен или на превъзхождащ ги?
Моят основен принцип е да бъда равноотдалечен от всички гости в студиото, особено от представителите на политиката. Вярвам, че този подход е един от най-силните гаранти за безпристрастни интервюта. Позицията на журналиста никога не трябва да се съизмерва с поста на госта. Не рангът или статутът на събеседника ме прави значим като тв водещ, а разговорът, който водя. Моят ангажимент е към публиката и към отговорите, които тя очаква.
- Какво, според Вас, е общото за хората във властта?
Не искам да правя подобни обобщения. Подхождам към всеки събеседник индивидуално. В студиото на "Тази сутрин" не влиза поредният човек от властта. Влиза човек със сложна съдба и често с противоречива политическа история зад гърба си. Мнозина искат да изоставят тежките куфари на миналото си пред телевизионното студио и да се представят в нова светлина пред публиката. Тук идва моята роля – да отворя куфарите и да покажа на зрителите какво има вътре.
През годините представители на една или друга политическа сила са си тръгвали от предаването сърдити и с години са отказвали да бъдат мои гости. След време обаче отново са сядали пред камерата, защото са осъзнали, че аршинът за всички е еднакъв, че няма привилегировани. Това е едно от доказателствата, че върша работата си добре, че дуелът е бил честен.
- Ваши колеги и приятели твърдят, че сте непоправим работохолик. Колко време прекарвате в bTV?
Веднага щом "Тази сутрин" приключи - в 9:30 сутринта, започва подготовката ми за ефира на следващия ден. С колегите обсъждаме предстоящите теми, намираме различен начин да представим обществените проблеми. Екипът ни, начело с изпълнителния продуцент Искра Владимирова, е истински сплотен и всеки един от нас е боец – знам, че мога да разчитам на помощта на колегите си, както и те на моята.
Прекарвам голяма част от деня си в bTV. Свикнал съм да живея с пулса на събитията и да бъда в "кухнята" при подготовката на всяко предаване. Горя в професията си и не мога да си представя да се държа така, сякаш работата ми се изчерпва единствено с присъствието ми в ефир. След края на предаването не си тръгвам от нюзрума, а участвам в подготовката на темите за следващия ден. Ако един журналист не работи в дълбочина и не познава същината на материята, зрителите веднага усещат.
Много често предаването претърпява пълна трансформация от сутринта, когато започва подготовката му, до вечерта. Събитията и темите се преобръщат по няколко пъти, дори по време на ефир. Ако не познаваш същината, зрителите усещат, че не си напълно отдаден. Моето лично разбиране за работата, в която горя, е, че не мога да си позволя да изглеждам все едно съм дошъл за 3 часа и после имам някакви други по-важни неща.
- Как разбирате, когато някой от събеседниците ви премълчава истината?
Езикът на тялото винаги има значение, но само казаните или премълчани думи са ясният знак, че някой е честен или заобикаля истината. Хубавото на разговорите в сутрешния блок е, че са на живо и зрителят възприема в реално време всяко послание на гостите ни. Колкото и плоски да са екраните на телевизорите ни днес, те всъщност са като увеличителна лупа, която изобличава измамното поведение и опитите за премълчаване на истини. Зрителят усеща, когато някой го лъже от телевизора.
- Вероятно някои от гостите Ви дразнят, но, по някаква причина, никога не успяват да ви извадят от равновесие. Как овладявате гнева си пред камерата?
Моята работа е да бъда обективен и безпристрастен. Гневът е първична емоция и ако се оставя на нея, означава да заема нечия страна. Не съм в ефир, за да показвам моите емоции, а за да търся отговори на важните въпроси за обществото.
- А ако събеседник си позволява безпардонно и нагло поведение?
В този случай той бързо трябва да бъде поставен на място. Това не става с вербални крошета, а с категоричен тон – дори когато са дошли, за да те провокират целенасочено.
Как определяте журналистическия си стил - като агресивен, като колаборативен или по някакъв друг начин?
Всеки ден в предаването се сменят минимум 10 различни теми. Във всеки момент трябва да бъда адекватен спрямо госта и проблемите, които засягаме в разговора - такъв е моят подход, за да бъда възможно най-добър във всяка ситуация. Всичко друго са рамки и клишета, които не могат да издържат на интензитета и разнообразието в сутрешния блок.
Когато отстояваш принципите си, когато си максимално безпристрастен, когато не спираш да се интересуваш, когато не избутваш поредния ден, просто за да мине, не неглижираш труда си и знаеш силата на всяка история, когато не се вживяваш като герой пред публиката, а можеш да сервираш и най-силния въпрос с няколко прости думи – тогава си журналист. Всичко друго, за мен, е жонглиране с празни понятия. Кой може да каже дали някой е посредствен, изключителен или изключително посредствен? Аз не се наемам. Силата за този коментар е в ръцете на публиката, а нейната оценка стои върху копчето на дистанционното.
- С какво днес сте по-добър от времето, когато започнахте да водите "Тази сутрин"? Кои свои умения открихте и развихте? Какво все още не Ви достига?
В журналистиката си толкова добър, колкото добра е последната разказвана от теб история, колкото добър е последният ти ефир, изнесено предаване от страната или изборно студио. Научих се да ценя всеки човек по пътя си и да бъда благодарен за всяка помощ. Хората, с които работим всеки ден и с които прекарваме повече време заедно, отколкото със семейства си ми дадоха устрем да порасна. Безценните съвети на редакторския и мениджърския екип на нюзрума ме направиха по-подреден в мислите ми. Аз пък успях да убедя някои скептици, че младостта не е порок – важни са душата и усърдието, които влагаш в работата си. Наложихме формат, който задава критериите как може и трябва да изглежда модерният сутрешен блок. Благодарен съм за доверието и за всички възможности, които получавам през годините от Венелин Петков (Директор „Новини, актуални предавания и спорт“ в bTV – бел. ред.).
- Преминали сте през различни стъпала в професията – започнал сте като стажант в телевизията, след това сте бил репортер, а от години сте и водещ. Как се промени работата в нюзрума?
Помня годините, в които търсихме пряка видимост с телевизионната кула на Витоша, за да бъдем на живо от София. Сега можем да сме във всяка точка и да излъчваме директно в ефира или онлайн в сайта и каналите ни в социалните мрежи. bTV Новините бяха първите, които въведоха преките включвания от мястото на събитието като стандарт, както и силните репортерски разкази.
Днес разполагаме и с най-модерното студио, в което може да влезе дори и танк с добавената реалност, която използваме на живо в новините и сутрешния блок – това е привилегия, но и предизвикателство, защото изисква да се учиш непрекъснато.
Всичко това обаче не е самоцелно, не е за да демонстрираме мощ. Винаги сме се стремили да бъдем близо до хората, до техните истории и проблемите, които се опитваме да решаваме със силата на медията и със силата на новите технологии. А стотиците зрителски сигнали, които получаваме всеки ден доказват, че хората наистина разчитат на нас.
За мен е много важно и че през всички тези години нюзрумът продължава да носи своя особен дух на сплотеност и споделено разбиране, че журналистическата работа е кауза. Ние отстояваме принципите на качествената журналистика и ежедневно доказваме, че сме трибуна на свободното слово.
Че трябва да са на разположение 24/7,понякога и по време на отпуска (смее се).
Това е истина, но не е цялата истина. Водещият не е сам на този стол – на него седи целият екип на предаването. Всяка секунда от ефира е изградена от усилията на този екип.
