До 5 години - 400 евро минимален доход за всеки гражданин в Европейския съюз. Предложението идва от Европейския икономически и социален съвет, които искат така да намалят миграцията на хора между страните. По последни данни близо 400 000 българи живеят и работят в страни от еврообщността в момента.
Българите се изселват и това все още е тенденция, макар и развиваща се с по-бавни темпове. За сравнение - през 2009-та година близо 20 хиляди българи са напуснали страната, а през миналата 2012-та те са били 12 хиляди. И обратното - преди 4 години заселилите се лица в България, в това число върналите се от чужбина, са били 3 хиляди 300, а през миналата над 7 хиляди.
Затова през 2009-та година емигрантите ни са били 317 хиляди, а през 2012-та - 391 хиляди, най-много в Испания, Италия и Германия като в последната броят се е увеличил почти двойно само за 4 години.
Светлина в тунела са данните, че за последните 3 години се увеличава броят на студентите, които получават висшето си образование в чужбина и после се завръщат да работят у нас.
Нуша Спирова е завършила в чужбина, реализирала се е там, но въпреки това се е прибрала в България. Вече 6 години чрез неправителствената организация, в която работи, помага на българи да се върнат у нас и да намерят най-добрата работа за тях. Казва, че 95% от хората успяват.
"Само 1% от посетилите форума не искат да се завърнат в България и ще останат там, където са в момента, а над 48% са твърдо решени да се върнат, 27 се колебаят", обясни Нуша Спирова от Фондация "Идентичност за България".
С падането на ограниченията за работа в Европейския съюз от 1 януари много западни страни се опасяват, че трудовите им пазари ще се наводнят с българи. Простата сметка обаче показва, че в най-лошия случай в чужбина биха избягали няколко хиляди души.
"Трендът се запазва, тенденцията продължава да съществува, но темповете не са такива, каквито биха могли да се предполагат в резултат на кризата и още повече да оправдаят подобни страхове в държавите от ЕС", обясни Пламен Нанков, КНСБ .
Миграцията може да се овладее с уеднаквяване на някои стандарти в страните-членки. Например - гарантиран минимален доход на всеки гражданин, които да бъде от 400 евро за по-бедните страни до 1000 евро за по-богатите. „Всяко лице трябва да получава като минимум определена сума и ако той не ги получава от трудови доходи, тогава държавата компенсира", посочи Анри Малос, Европейски икономически и социален съвет.
Ако се тръгне към решение за въвеждане на минимален доход в Европа, то няма как да не се съобрази с реалностите в по-бедните страни на ЕС. Такъв коментар преди медиите даде министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов по повод дискусиите за въвеждане на подобен праг.
По-рано днес Европейският икономически и социален съвет /ЕИСС/ заяви, че ще поиска всички държави членки на Евросъюза да въведат до 5-6 години минимален доход, който да бъде между 400 и 1000 евро, според различните държави.
Очевидно е, че целта е да се намали "ножицата" между ниските и високите доходи, между различните нива на заплащане в отделните европейски страни, заяви още Адемов.
Не е лошо човек да си поставя цели, добави той и изрази надежда следващата Европейска комисия да бъде в състояние да стигне до минимални нива на заплащане, които да са общоприемливи и възможни за реализиране, без да увеличат безработицата.
Реалистично е да се търсят такива минимални нива, които да са възможни за всички страни-членки на ЕС, смята Адемов. По думите му и през следващите години България ще има догонваща политика по отношение на заплати. Да се надяваме, че икономическите реалности в България ще позволят по-бързо да се справим с този проблем, добави министърът.
Попитан дали се предвижда преразглеждане на социалната структура за пренасочване на средства към хората в най-голяма нужда той отговори, че в рамките на обсъждания бюджет за следващата година това няма как да се случи, но още в началото на следващата година се предвиждали мерки за преразглеждане изцяло на системата на социалното подпомагане.
