На 9 септември се навършват 74 години от най-противоречивата дата в най-новата история на България. Идването на власт на Отечествения фронт продължава да разделя българското общество, пише в свой материал БГНЕС.
В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с опитния превратаджия Кимон Георгиев (участвал в неконституционни смени на властта и през 1923 г. и 1934 г.).
Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия, след като СССР обявява война на България дни по-рано.
След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България се включва във войната с доскорошния си съюзник хитлеристка Германия и след края на конфликта попада в съветската сфера на влияние.
Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. "Народен съд" в края на 1944 г. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души.
Осъдените на смърт от т. нар. "Народен съд" са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е "народно въстание". Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението "социалистическа революция". След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като "военен преврат".
