70 на сто от обажданията в Спешната помощ са фалшиви или не са спешни. Това показва справка на столичния център за bTV. Загубите за тези повиквания достигат до 16 милиона лева само за тази година. Информация за санкционирани няма.
Всеки ден ден диспечерите в Спешна помощ получават десетки обаждания за зъбобол, температура, колики в стомаха или високо кръвно.
Линейките отиват на всички адреси. Имало случаи, в които медицински екипи са ходили на запушена канализация и на котка избягала в съседния двор, спомня си сестра Ангелова.
„Това е например, да ти се обадят посред нощ и да ти кажат: Влязла ми е хлебарка в ухото. И да искат да отиде спешна помощ да му извади хлебарката”, коментира старшата сестра Маргарита Ангелова.
На дежурството, на което присъства екип на bTV има 11 дежурни линейки с лекари за цяла София.
Д-р Диляна Николова е от 23 години в столичната спешна помощ. Пътуваме с нея на адреса, подаден като мъж със силна болка в корема. На място се оказа, че ситуацията не е толкова сериозна, но пациентът се нужда от извозване до болница.
Друг адрес в квартал Христо Ботев - сигналът е подаден като жена, която се задушава. След прегледа, диагнозата е различна. „Нищо трявожно просто вдигнала жената по-високо кръвно, взела си е лекарствата и сега кръвното е добре”, посочва д-р Диляна Николова, лекар в ЦСМП-София.
След близо час на този адрес, тръгваме към другия края на столицата - квартал "Факултета". Мъж им болки в гърдите. Той ни посреща на крака на автобусна спирка. Медиците го разпознават като стар техен познайник, който вика линейка по няколко пъти в седмицата. Има страхова невроза.
При вида на камерата ни, мъжът започва да бяга. Д-р Николова посочи, че оплакванията му всеки път са едни и същи - задух, трепери, бодежи в сърдечната област.
Медиците наричат тези пациенти "абонати" на спешната помощ. По думите на сестра Ангелова се обаждат хора, за да им се направи визитация, а състоянието им не изисква линейка на Спешна помощ.
Подобни адреси има и на нощните смени. С реанимационния екип на д-р Михаил Атанасов отиваме на сигнал за психично болен мъж. На място ни посрещат и две патрулки на полицията. Мъжът се нуждае само от извозване до психодиспансер.
Сестра Благовеста Ангелова е категорична, че несериозните случай губят ценен ресурс.
Час по-късно реанимационния екип е пратен на жена с температура и повръщане. Роднините обясняват по телефона, че състоянието й е много тежко. Случаят е квалифициран като приоритетен.
Жената се оказва с настинка - изпила половин литър студен таратор.
Дежурството на д-р Атанасов приключва с 9 адреса, от които само два спешни. За двете смени, на които присъствахме са приети близо 300 повиквания, от които 220 не бяха спешни.
Едно напразно разкарване на линейка струва 250 лева.
Или за дежурствата са изразходени близо 57 хиляди лева ненужно. От началото на годината до сега сметката набъбва на близо 16 милиона лева - пари на данъкоплатците.
„Дори има такива, които викат линейка само за да им занесем необходимите лекарства, защото аптеката е на 200 метра и не е необходимо да излизат вечер”, добави д-р Делян Георгиев, началник смяна в ЦСМП-София.
Законът предивижда санкции от 300 до 2000 лв. за подалите фалшив сигнал или такъв, който не е спешен.
„В този момент някъде другаде в София, може някой да е с инфаркт и наистина да му трябва спешна помощ”, категорична е Маргарита Ангелова.
По света санкциите за фалшиви сигнали могат да стигнат до 10 000 долара.
От здравното министерство и от МВР не отговориха на въпроса, дали има санкционирани за
