Повече от 68% от българите одобряват използването на "минимално насилие" върху децата – шамари, пляскане, издърпване на ухо. Това сочат резултатите от проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение.

Социолозите коментират, че сред немалка част от хората има двоен морал по този въпрос, защото цели 83% от българите са заявили, че не трябва да има насилие вкъщи, но същевременно повечето от тях подкрепят шамарите.

Привърженици на подобни възпитателни мерки се срещат във всяко поколение българи.

Колкото по-образовани са възрастните, толкова по-малко подкрепят идеята за "минимално насилие". Въпреки това дори и сред висшистите, делът на одобряващите подобни възпитателни мерки е двойно по-висок от този на неодобряващите, отчитат от НЦИОМ.

Оказва се също, че в семейства, които живеят без брак, по-често се прибягва до възпитание с шамари.

70% от интервюираните българи са на мнение, че когато става дума за насилие над деца, не бива да се пренебрегват дори подадените анонимни сигнали. По този въпрос няма значими разлики между преценките на родителите и на онези от анкетираните, които нямат деца.

Цели 91% от запитаните подкрепят изискването дете до 8-годишна възраст да не се оставя без надзор, включително и вкъщи.

Според 83 на сто надзор е необходим и за по-големите деца - до 12 години, ако отсъствието на човек до тях създава опасност за физическото, психическото и нравственото им развитие.

85 на сто смятат, че децата трябва да бъдат придружавани на обществени места след 20 часа, ако не са навършили 14 години. Цели 74 на сто от българите са на мнение, че
придружител е необходим и за деца между 14 и 18 години, когато излизат след 22 часа.

Сред предложенията за конкретни права на детето най-висока подкрепа получава правото на закрила на детето срещу въвличането му в политически, религиозни и синдикални дейности - от 93 на сто от българите.

Едва 43% от българите подкрепят предложението детето да може да съди родителите си, ако са нарушени негови основни права.

Спирането на социалните помощи и налагането на глоби като санкции за родители, които не полагат грижи за децата си, са одобрявани от 86 на сто. За 76 процента в такива случаи трябва да се ограничат родителските права.

Едва 6 на сто от запитаните не биха обърнали внимание на дете в риск и не биха информирали за това нито една инстанция.

За повечето от анкетираните 60 на сто, най-доброто, което може да се направи за деца, останали без родителски грижи, е да се потърси начин да бъдат настанени при свои роднини и близки.

Данните свидетелстват, че домовете за деца, лишени от родителски грижи, не се ползват с доверие и че масовите очаквания са дейността им да бъде свивана, като се дава път на алтернативни възможности като настаняване при роднини, в приемно семейство или осиновяване.