60 години след смъртта на Илия Бешков неговата снаха случайно намира 60 негатива от една провалена преди години изложба в Париж. Неизвестните рисунки са скандални и до днес, но вече подредени в Софийската градска художествена галерия.
Вече не може да рисува сатира, прогресивните вестници са затворени и той се обръща към живота с всички грехове и страсти.
През очите на Бешков интимният свят на мъжа и жената е един дълъг и интересен разказ, който вижда бял свят едва днес. Няма идеал, но има много обич у персонажите от рисунките.
Ако голите тела и разголените души в рисунките на Бешков ви изчервяват, то книгата „Черната тетрадка”, която събира дневника и досието му, отворено още от царската полиция, непременно ще ви извиси.
Илия Бешков си отива от света рисувайки до последно. Губи брат си, убит от Народния съд, губи приятелите си, губи партията си, част от която се присъединява към новата комунистическа власт.
Накрая Бешков губи и тялото си, подлагайки се на глад.
За нас остават думите му в „Черната тетрадка”: Обичам хората. От нищо друго не се умилявам, не се отвращавам, не плача и не примирам от страх, както от хората... Прониквам през дрехите, плътта, през костите (до дедите му и виждам родените и неродени деца) и изтръпвам пред това печално тяло, което той храни, почесва и не познава.
