Проектът за тунел от 15 км през Кресненското дефиле, който ако бъде построен, ще се нареди на трето място по дължина в Европа, постави редица въпроси за това по силите ли е на държавата да го изгради, а след това и да го поддържа.
От бранша вече застанаха против изпълнението му с няколко мотива: строежът би отнел всички средства от програма „Транспорт” до 2020 година, поддръжката ще вземе от парите за другите пътища в страната, в страната няма фирма, която би могла да го реализира, а инвестицията е поредната в Южна България за сметка на Северна.
Решението за строежа на 15-километров тунел на "Струма" беше взето през 2008 г. заради опазването на природата и защитените територии в района. Проектът трябва да има две тръби с по две ленти. Сроковете за строителството са по около 10-11 г. за едната тръба. Затова от бранша настояват държавата да изпълни стария проект от 2001 г., който предвижда модернизация на участъка по сегашното трасе. Вариантът е изчислен като по-евтин и може да бъде изпълнен от български компании.
Защо обаче въпросът се повдига, след като процедурите вече са приключили – на въпроса в „Тази сутрин” проф. Румен Миланов, от катедра „Пътища” в УАСГ, не успя да отговори. Той обаче обясни, че в района, който е с висока сеизмична активност, при силен земетръс щетите в тунела няма да могат да се оправят, съвсем друга би била ситуацията при предлагания от тях проект. По думите му актуалният вариант е бил приет под натиска на „екологията”.
На противоположна позиция застана председателят на „Зелените” Андрей Ковачев, според когото тунелът е алтернатива на това, че в Кресненското дефиле не може да се строи – заради земетресенията и релефа. Той допълни, че всяка една промяна в одобрения проект ще доведе до връщане на всички пари за изграждане на магистрала „Струма”.
