България отбелязва 146 години от Априлското въстание. Честванията днес са в Копривщица, Панагюрище и Клисура.

В Копривщица стотици се събраха на площад „20 април“, където беше направена историческа възстановка на събитията от 1976 г.

На събитието присъстваха хора от цялата страна, както и официални лица, сред които председателят на Народното събрание Никола Минчев и министър-председателят Кирил Петков.

В Панагюрище също имаше историческа възстановка на събитията от Априлското въстание. Там почти във всяка къща има потомци на участници във въстанието.

В местността Маньово бърдо в Панагюрище над 140 души от цялата страна от национално дружество „Традиция“ пресъздадоха паметната дата от обявяването на Априлското въстание.

След двегодишна пауза заради COVID-19 вълната хиляди изпълниха мемориалния комплекс "Априлци", за да наблюдават историческата възстановка. 

На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание, благодарение на което на картата на Европа се появи България.

Решението за избухването на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, българските земи са разделени на 5 революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски. Подготовката е само няколко месеца, с което се обяснява и неговия неуспех на бойното поле. 

То избухва преждевременно на 20 април. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков жителите на Копривщица се вдигат на оръжие и убиват местния мюдюрин. Каблешков написва своето прословуто „Кърваво писмо“, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище. Той обявява началото на въстанието, останалото е история.

Въпреки разгрома и жестокостите, извършени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.

Благодарение на саможертвата на героите от Априлската епопея днес има българска държава, изпитваме удоволствието от усещането да говорим родния си език. Все пак основната цел на това въстание е появата на България на европейската политическата карта.

Това нямаше да бъде възможно, ако не беше Априлското въстание като най-върховната част на българското национално освободително движение.