Преди 140 години град София е избран да бъде столица на младата държава, но решението далеч не е безспорно. С 5 големи улици и с около 20 000 души население – така София посреща Освобождението.
Първият устройствен план на столицата е изготвен под ръководството на княз Александър Батенберг.
През 1900 г. е прокарано електричество, а само година по-късно тръгва първият трамвай.
По време на Втората световна война София е бомбардирана, а след края ѝ на мястото на унищожените сгради и улици се появяват нови.
По времето на социализма се появяват жилищните комплекси.
Днес София официално е дом на 1 милион и 230 хиляди души.
Да превърнат София от едно голямо село в малката Виена – за това мечтаят поканените архитекти от Европа, както и завърнали се от обучение в чужбина българи.
Те следват завета на Григор Начович, един от строителите на съвременна България, който пише до вицегубернатора на София Марин Дринов следното: „София — направете я красива, посъбудете ѝ жителите, които поне не са неприятели на отечеството си, ако и да казват, че са останали назад”.
На границата на два века 36-годишният Йозеф Обербауер постъпва на работа в Кадастралното управление на Софийската община като техник.
„Той е много ценен за нашата история, защото той рисува стара София, той документира това загубено време, от което нищо не е останало до ден днешен”, коментира урбанистът Здравко Петров.
Обербауер рисува както останките от древна Сердика, така и османска София и млада София. Той се жени за българка и до края на живота си работи в Столичната община.
Най-големия разцвет градът преживява през 30-те години на миналия век. През 1935 г. в пътеводител на София, който е можело да се намери във всяка будка в града, пише следното за началото на столицата: „София стана сърцето не само на българската държава и на българския народ, тук се съсредоточи високата културна и материална мощ на народа. Без оглед на политически граници”.
