Днес се навършват 120 години от избухването на Илинденско- Преображенското въстание. Изложба в Националния исторически музей представя Македония в европейската етническа картография от средата на 19. век до Балканските войни.
Най-ценната карта от изложбата е на Александър Хаджирусет от 1843 г. е отпечатана в Страсбург. Според изследователите тя може да бъде сравнена по значение с „История славянобългарска“.
Тя изобразява българската етническа територия в Тракия, Мизия и Македония, в състоянието, което е заварено от нейния автор Александър Хаджирусет, от Русе, един голям патриот. И това е един безупречен възрожденски паметник“, каза д-р Стефан Пейков, картограф.
В архивите е запазено желанието на автора картата да се използва в новосъздаденото славянобългарско училище в Русчук. Според картографа д-р Стефан Пейков още в средата на 19-ти век Хаджирусет е разговарял с Георги Сава Раковски да се създаде цялостна етническа карта на българите и да се опише територията, на която живеят. За съжаление тази идея не се осъществява.
Междувременно се появяват други карти, които пренаписват данните за българското етническо присъствие на Балканския полуостров.
„Например в една от белградските карти, която е изобразена тук сръбското население продължава до бреговете на Черно море, което е невероятно, няма такава информация“, обясни д-р Пейков.
В част от етническите карти с различни по народност автори може да се проследи как 3 млн. българско население изчезва от областта Македония.
