Десет години от свободата на българските медици от Либия. Шестимата лекари бяха обвинени в умишлено причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази, с цел дестабилизация на Джамахирията.
Точно преди десет години Валя Червеняшка, Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Снежана Димитрова, Здравко Георгиев и палестинският студент по медицина Ашраф ал-Хаджудж бяха освободени и стъпиха на българска земя.
Днес Валя Червеняшка празнува 10 години изстрадана свобода. Тя е с колегите си от детското отделение на болницата в Бяла Слатина. „Заповядайте да се почерпим, никой не може да оцени свободата като мене след осем години и половина зад решетките”, казва тя.
Помни ярко онзи 9 февруари през 1999 г., когато е арестувана в края на работния ден. И обвинена в умишлено заразяване със СПИН. „Тръгвам по стълбите и на първата площадка ма хващат някакви полицаи, връзват ми ръцете, лепят ми устата, връзват ми очите, излизаме, усещам после, че се качвам в микробус”, спомня си Валя.
Медиците ни прекарват осем тежки години в либийски затвори. Подлагани са на нечовешки мъчения. „Всички изтезания са били много гадни и страшни, по време на тока два пъти ми е спирало сърцето, те са ме ритали, за да ми тръгне сърцето. Слагали са ми на пъпа едни бръмбари. С всяко изтезание съм си чакала смъртта. Единствено мисълта за децата, че искам да ги видя отново, може би това ме крепеше”, споделя тя.
Осъдени са на смърт, чрез разстрел. Свободата им е резултат от дългогодишни усилия на международни организации и дипломати.
„Винаги сме усещали подкрепата на европейците, на всяко едно дело имаше по 16 европейски посланика и най-накрая като Богородица ни се яви Сесилия Саркози”, каза Валя.
