Мизия отбелязва десет години от опустошителното наводнение, което взе две жертви и потопи стотици домове.

В началото на август 2014 година гигантска приливна вълна заля градчето. Мнозина напуснаха домовете си завинаги.

На втори август вечерта преди 10 години огромна приливна вълна залива ниската част на Мизия. Блокирани от водата хора се извеждат с лодки с хеликоптери.

„С бяла кърпа викахме самолета да дойдат да ни изведат. Имах чувството, че Дунава е нищо пред това, което беше“, спомня си Анка Костадинова.

Станислав Лазаров живее на метри от реката, която буквално се настанява в дома му.

„Два метра и половина вода в продължение на дванайсет дни - нещо страшно. Няма оправяне, такъв ад. Колеги и приятели се стичаха на помощ. Един месец не може да изхвърлим боклуците само. По време на наводнението имаше две жертви. След наводнението по три-четири погребения имаше всеки ден“, каза Станислав.

 

Години наред семейството се бори с последствията и живее в страх.

„Винаги няма виновен. Виновен е потърпевшият. В България е така. И в момента реката вижте какво представлява, тя се е задръстила с папур. Долу извън Мизия са дървета“, добави той.

„Всяка година през май, юни и юли е война. Ние я чакаме тая река да прелее и да почнем да тичаме пак с тоя багаж накъде. Колко години вече, посочи Ивалин Боляшки.

Местната власт също алармира.

„Освен проблема с канализацията трябва да решим проблема с реката и почистване на реката. Подали сме искане към Междуведомствената комисия“, обясни Валя Берчева, кмет на Мизия.

14 милиона лева са осигурени от държавата за укрепване, почистване и удълбочаване на река Скът в и извън урбанизираните територии, увери областният управител.

Идната пролет проектът трябва да стартира. Следи се непрекъснато и нивото на язовирите, които според потърпевшите най-много са допринесли за бедствието.