Ники Михайлов пред bTV: Щастлив съм с Алисия, Валери Божинов ми е приятел

Николай Михайлов даде специално интервю за предаването "Зона спорт" по bTV Action. Вижте какво каза футболист номер 1 на България за 2012 г. пред Крум Савов.

ЗА КОНТУЗИЯТА

Тук съм от една седмица. Реално преди две седмици си тръгнах от Верона с идеята първата седмица да премина изследвания, снимки и общо взето да се провери цялостния проблем при д-р Мюлер-Волфарт в Байерн (Мюнхен). Казват, че е най-добрият спортен доктор в света. Клиниката е на едно огромно ниво с всякакви видове апаратури. За 15 минути се направи всичко, видяхме къде е проблемът.

Проблемът ми започна в началото на годината. На една теренировка беше хлъзгаво, не беше много хубаво времето. Правихме вратарска тренировка и от едното препятствие се подхлъзнах много лошо настрани, направих един камшичен удар и оттам усетих силна болка в един от прешлените и спрях. След продължение на месец и половина без да правя снимка, почвам да тренирам, започва да ме боли, спирам. Казаха ми, че така не става. Една седмица тренирам, една седмица почивам.

Местните доктори типично като в клуб гледат да те вдигат за тренировката, да си в групата за мача и това е най-важното. Винаги в отбора гледат да те възстановят по най-бързия начин, да те използват, да си пълноценен за треньора и за клуба. Така или иначе аз не играех, вече ме болеше много. Направихме изследвания и се видя, че имам възпален прешлен, който има леко закачане с един нерв и оттам идва тази голяма болка. Оказа се, че не е за операция, не е голяма травма - 6 месеца-8 месеца, но пак два месеца от този напън, който съм правил, съм го влошил. Бях при Мюлер-Волфарт - понеделник, сряда и петък - инжекции, през другото време терапии. Спортният директор на клуба ме пусна още една седмица в България малко да се разсея от цялото това нещо предвид цялата обстановка моя и в клуба. Видях се тук с приятели, със семейството, с приятелката. През другото време съм по цял ден на терапия при хора, с които дълги години работим в националния отбор. Много добър екип. Понеделник принципно сме се разбрали да се прибирам там. Да започна терапии в специализирани клиники, леки тренировки, заздравяване на мускулатурата. Общо взето цялото нещо варира около два месеца. Така или иначе за мен сезонът приключи, той е приключил за мен много отдавна. В началото ги приемах нещата много присърце.

ЗА ТРАНСФЕРА ВЪВ ВЕРОНА 

Голям зор да си ходя от Холандия. Изкарах 5-6 години там, постигнахме хубави неща, спечелих всичко, което можеше да се спечели - шампиони, купи, суперкупи, най-добър вратар, Шампионски лиги. Достигаш един праг. Освен че е тежко емоционално да се концентрираш и да се мобилизираш, защото това е много дълго време. Отделно от това тренираш едно и също нещо. Усетих, че в един момент съм достигнал върха си там и исках да направя друга крачка. Имах 3-4 неща. От малък си ми е мечта да отида в Серия "А". Имах такава възможност с клуб, който ще просперира с добри футболисти. Така и се оказа, никой не е очаквал, че Верона ще направи такъв добър сезон. Спортният директор си осигури добър млад вратар, който е играл под напрежение и знае, че може да отреагира във всеки един момент. Старши треньора си хареса неговия си вратар - бразилец, с когото се познават от четири години. Реално са минали Серия "С", Серия "В", Серия "А". Аз това нещо не го знам предварително.

Минавам медицински прегледи, подписвам, всичко е ОК. Почва първи мач, втори мач и аз усещам какво е настроението, разбрах, че нещо не е както трябва, че нещата не тръгват в правилната посока. С Лъчо Танев, с баща ми съм коментирал този трансфер. Говорих с Валери Божинов чисто за спортна гледна точка. Той ми каза, че имат хубави фенове, че са доста запалени, Верона е хубав град - общите неща около самия клуб, но не сме навлизали в детайли. Той е нападател, аз съм вратар - нещата са различни. Интересуваше ме треньорът на вратарите, човекът дойде, пътува до Холандия, вечеряхме там, показаха огромно уважение. В крайна сметка имах и други 2-3 отбора, но си викам да отида в Италия. Точно 2-3 седмици ми бяха нужни, за да разбера, че нещата с треньора не са както трябва. Вече беше свършило. Звънях на Лъчо, той дойде, срещнахме се. Общите неща - той да тренира...глупости на търкалета. Продължих да си тренирам 2-3 месеца здраво на добро ниво и видях, че нищо няма да се случи. Декември месец вече бях много афектиран, бях тотално полудял от цялата система. В крайна сметка аз съм подписал договор, аз съм професионалист, те ми плащат заплата, аз не мога да седя да се карам с хората. Договорът ми е за още много време, но така или иначе лятото сме се разбрали нито аз, нито те имат за цел да седя там. Първо, защото взимам висока заплата и те нямат полза да плащат, а аз да бъда втори вратар. Второ, Рафаел добре се справя, имат трети вратар - бразилец, който също е добро момче на моята възраст.

Целта ми беше да остана в Серия "А". Направихме точките така, че клубът да направи още по-добра селекция през лятото за догодина, феновете са невероятни. Малко отбори съм срещал с такъв дух, толкова задружни. От една година ситуацията за мен е почивка. Аз преди играех по три мача в седмицата, сега съм играл 3-4 мача за цялата календарна година, но се надявам лятото по един или друг начин да се разберем.

Имам записана трансферна сума в договора, но няма да ме спъне, защото сумата е голяма и те знаят, че не могат да я вземат. Те знаят, че аз не съм играл и сега каквото и да дойде като опция, която естествено и аз искам вече. Ако се разберем, няма за какво да правят спънки.

ЗА БЪДЕЩЕТО

 Малко преди края на миналия сезон се почна със спекулациите и това ни изигра лоша шега. Изцяло се бяхме насочили към един отбор, който не е тайна беше Фиорентина. Това беше моето желание. Другата седмица, другата седмица...пари, разбираме се и накрая спортният директор се извъртя. В един момент е 10 август, а аз още не съм почнал подготовка. С Твенте така или иначе тотално си бях затворил вратите, имах още една година от договора. Трябваше да се търсят нови опции. Изведнъж излязоха 3-4 отбора от нищото - Израел, Украйна, Испания и Италия. Един клуб в Англия, който лично за мен не беше както трябва. Трябваше за 5 минути да решавам накъде да тръгвам. Като не направиш добра подготовка, след това цяла година опитваш да наваксаш. Сега най-важното е да се оправя от този дребен, но неприятен проблем. Цялото лято ще работя с тези физиотерапевти. Тогава ще правя реална подготовка, да бъда fit. Сега почивката е по-дълга заради Световното, така че имам достатъчно време да се възстановя, да се подготвя и да бъда готов за новия цикъл.

Нека бъдем реалисти. Аз бях в много добра позиция миналото лято, направих грешка, избързахме. Грешката е моя, както и на Лъчо. Той е човек, който се грижи за мен през всичките тези години, откакто съм излязъл от България. Знае какво е моето желание за лятото, знае какво търся. Аз излязох от картината и трябва да вляза пак. Не може да говорим за гръмки трансфери, защото аз една година не съм играл футбол. В мачовете е истината. Жалко за Виктор Валдес. Трябва да гледаме аз да си направя крачка напред и да бъде правилната крачка, а не да търся сензации и огромни неща.

ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР

За никой не е тайна Лудогорец какъв фурор направи в България и в Лига Европа, за което евала за цялата им организация. Владо Стоянов го познавам. Били сме от 13-14-годишни в националните отбори, винаги сме вървяли заедно. Колкото повече, толкова по-добре за българския футбол. Още, когато бяха мачовете с Армения и с Чехия, Любо Пенев ме викна и каза: "тренираме си и аз накрая преценявам". Той е треньорът, знаеш, че на Любо никой не може да му се бърка. Дойде преди мача, каза: "пускам Владо", няма проблеми. Бил съм до Владо, подкрепял съм го и в двата мача. Животът е кръговрат. Днес си долу, утре си горе. Важното е националният отбор да върви. Който е в по-добра форма или се чувства по-добре...Дали ще съм аз, дали ще е Владо, дали ще е Пламен Илиев - много добър вратар, дали ще са отдолу идват добри вратари от младежите. Няма никакво значение. Въпросът е националният отбор да върви и да направим исканото от нас класиране за Европейско ли ще е, за Световно ли ще е...Винаги съм бил над нещата, от националния отбор пари не се изкарват, идваш за чест и за това да играеш за националния отбор. Цялата ситуация така стана и аз не го приемам присърце. Знам, че ако пазя и съм във форма, съм добър. Оттам нататък треньорът си преценява.

ЗА ТЕЖЕСТТА НА ФАМИЛИЯТА И ГРЕШКАТА С ВЕРДЕР

Неприятно е. В България винаги се търси под вола теле. Трябваше време, но тези три години, които направих в Твенте, показаха на всички какво, защо и как. Мачове, Лига Европа, Шампионска лига, първенство. Там вече се вижда, няма майка, няма татко. Излизаш на вратата и пазиш. Всеки прави грешки, абсолютно всички вратари по света. Грешката с Вердер, същата грешка направи наскоро национала на Германия Тер'Щеген. Подиграват се вестниците една седмица, другата седмица всичко е забравено. В България си клатим едно нещо 10 години, но за мен няма значение, защото е ясно цялото това нещо от какво е породено. Всеки изкарва различни финанси. Нормално е, като изкарваш повече пари - караш по-хубава кола, имаш по-хубави дрехи, живееш в по-хубав апартамент. Това са нормани неща по цял свят, а тука в България винаги обичаме да акцентираме върху това. Защо си с тази кола, защо си с двама човека охрана? Това са дребни детайли. Изкарвам си парите, мога да правя с тях каквото искам. От 14-годишен никога не съм робувал хората какво ще кажат.

ЗА ДАМАТА НА СЪРЦЕТО

С Алисия винаги сме били заедно. Знаеш, че личният живот отдавна съм спрял да го коментирам. През лятото се създават хиляди сензации и решихме, че е по-добре и за мен, и за нея да не се акцентира върху това цялото внимание върху нас. Казахме, че демек сме си останали приятели и сме били разделени. Никога не сме били разделени. Това си е личен живот. Да, с нея съм и дотам. Всичко е ОК, щастливи сме, заедно сме. Не ми се коментира повече.