Авторитетното английско издание "Guardian" анализира представянето на Димитър Бербатов на Острова, акцентирайки на последния му мач с Арсенал, в който нападателят на Фулъм записа два гола и една асистенция за равенството 3:3. Вижте какво се казва в материала:

Димитър Бербатов има талант и вече знае, че с лекотата, с която играе, се качи до висотите. Не е вярно, че той не опитва, както тръбят клеветниците му, нито че той самият не го прави.

Нападателят на Фулъм е герой, който не се съгласява с всичко, играч, който се плъзга през кръв и мълнии в Премиър лийг. За него играчите, които дават 110 % от себе си са загубеняци. Той е ценител на качественото представяне.

Във всеки футболен фен има част, която обожава Бербатов, дори и привържениците на Тотнъм, които се чувстват предадени, откакто през 2008 година той напусна клуба, за да стане рекордна покупка на Манчестър Юнайтед.

В момента няма фен на Фулъм, който да не го обича от сърце. Ако преминаването му в клуба за 5 млн. паунда в последния ден от трансферния прозорец, ги е накарало да мечтаят, то последвалата реалност, дори е по-добра от тях. Фулъм е непобеден в шест мача от първенството, когато Бербатов е в стартовия състав.

С негова помощ, отборът се утвърди като втория най-резултатен тим в шампионата, след Юнайтед. Бербатов допринесе за това с пет гола, но това далеч не е всичко заради чувството за стил и амбицията, които донесе на "Крейвън Котидж".

Доказателството за това е равенството 3:3 с Арсенал в събота, когато Фулъм се върна в мача, въпреки, че изоставаше с 0:2 и в един момент дори поведе с 3:2.
Палавият и рязък Бербатов с докосването си насаждаше тревога в съперниците си. Футболистите на Арсенал не смееха да се хвърлят от страх да не изглеждат глупаво. Привидно вратарят Вито Маноне не искаше да се хвърли при изпълнената от Бербатов дузпа. Ударът бе нанесен безгрижно. Това бе вторият гол за Бербатов за този следобед.

Увереността на Бербатов отдавна е прекрачила линията на арогантността, но никой не смее да прекъсне медения му месец във Фулъм. От една страна, извън терена Бербатов се крие по сенчестите места. Но от друга страна, може би е проницателен, стъпвайки внимателно. Често се казва, че в съблекалнята на Фулъм няма звезди, но това нещо се промени с идването на Бербатов. 31-годишният футболист може би е най-значимото име в клубната история. Той отговаря на това описание, въпреки сакразма и критичното остроумие. Сложете го на пиедестал и Бербатов ще бъде неуловим.

Бербатов често остава впечатление, че е прекалено готин, за да говори с някого. Запитванията за интервю събират прах от дните в Тотнъм, а совен това презира Туитър. Вратарят на Фулъм Дейвид Стокдейл наскоро написа в фалшивия акаунт на Бербатов: "Седях до него в автобуса и акаунтът не е истински". Стокдейл бе запитан дали Бербатов може да се включи в мрежата? "Не, той не е заинтересован, изобщо".

Бербатов е "тих", откакто се присъедини към Фулъм, според съотборника му Крис Беърд. "Той е тих човек, но чуйте, когато излезе на терена, той е толкова умен. Неговият опит наистина ни помага, особено на младите играчи. Той е топкласа. Даваш му топката и знаеш, че ще направи нещо специално", казва Беърд.

Една история от времето му в Тотнъм събира в едно способностите и отношението му. Джейми О'Хара, който сега е в Уулвърхемптън, си спомня Бербатов, който тогава е на около 40 ярда от него и е обърнат с гръб. "Извиках за топката. Без да гледа, Берба ми даде изключително прецизен пас точно на крака ми. След тренировка ми каза: "Знам къде се намираш. Не е нужно да крещиш"".

От Тотнъм Лодж, през Карингтън, до Мотспър Парк, Бербатов рутинно засияваше на тренировките. Едно от най-големите разочарования в Юнайтед бе провала да отвърне с такава брилянтност от постоянното ниво в мачовете. Той дойде, смятан за примадона, труден и сдържан. Талантът никога не е бил поставян под въпрос, но беше критикуван заради невъзможността да се впише в Юнайтед.

Четирите му години в Юнайтед изненадаха някои, но също така това накара сър Алекс Фъргюсън да осъзнае скъпоценните качества и копнежа да направи всичко, за да бъде отпред. В началото чувстваха, че Бербатов е Ерик Кантона, но надеждата за това не бе подкрепена с доказателства. 

Фъргюсън предпочете Майкъл Оуен пред Бербатов в състава за финала на Шампионска лига срещу Барселона през 2011 година - жестоко разочарование за Бербатов. Така българинът прекара последния си сезон на "Олд Трафорд" на пейката с някои от онези очаквани моменти като този срещу Лийдс за Карлинг Къп, когато Бербатов игра като защитник и напомни за Франц Бекенбауер в миналото. Бербатов може да прави нещата само по своя си начин. Дори Фъргюсън не можа да го прегъне.

Целта му в Тотнъм бе ясна. Дяволът с ангелско лице, както бе известен в Байер (Леверкузен), виждаше в лицето на Тотнъм трамплин към по-долям клуб, но напускането на Юнайтед остави горчив вкус. Той дойде определян като подтиснат и сложен. Един работник каза, че в стола го е виждал да яде единствено с пластмасови вилица и нож.

И какво? Бербатов не се вълнува от мнението на хората, което може да се приеме като мързел, който съпътства кариерата му. Критиците са хора, работещи зад бюро, непушачи. Те не схващат. Кофи с пот не украсяват представянето. Мениджърът на Фулъм Мартин Йол, който доведе Бербатов в Тотнъм, го разбира. "Какво искате? Играч без качества, който работи здраво? Или качествен играч, от когото се надяваме да работи здраво?".

Йол впрегна таланта на Брайън Руис зад Бербатов срещу Арсенал и костариканецът също спираше дъха. Трябва да стиснете ръката на мениджъра на Фулъм. Забравете фалшивата деветка - това бе фалшиво нападение, но се представи страхотно, не на последно място и заради Бербатов и неговата чувствителност на единак. Това са първите дни на Бербатов във Фулъм, но вълнението е очевидно.