„Нашите предци са виждали във света около нас. Ако ние виждаме едно голямо старо дърво и за нас това е едно голямо старо дърво, те виждат в него много повече неща. То може да е дом на змея, може да е дърво, под което самодивите танцуват. Именно това многопластово възприемане на света около нас може би започва да ни липсва“. Това коментира в новия епизод на „bTV Разказва“ – „Змейова орис“, Георги Мишев, доктор в областта на културно-историческото наследство.
„Поверия, легенди, митове, места, свързани с нашата фулклорна и митологична памет... Чрез тях ние съхраняваме своята идентичност. Защото идентичността на един народ, на един етнос, е една форма, едно формирование, което не се гради нито за ден, нито за година, нито за век. Идентичността е нещо, което се изгражда със столетия. Надгражда се, към нея непрекъснато се добавят нови елементи, но ако това върху, което надграждаме се срути, цялата конструкция ще пропадне. Така че всъщност ние не можем да продължаваме напред и да съхраняваме своята идентичност като български народ, забравяйки легендите, поверията,фоклорната митология, нещата, които са ни създали, такива каквито сме и които ни отличават от останалите“, коментира Диана Радойнова, професор по антропология в университет "Проф. Асен Златаров" в Бургас.
„Змеят си е човек с крилата. Той бил много силен, де. Змеят е силен. Сега да ти кажа, откъде идва - не мога да ти кажа откъде. Богът го праща. Признават го бабите от поколение на поколение. Казват, че тук змеят е бил в нашето село. Тук има едни скали. Много големи. Змеят ги е търкалял. Той ги е оправял“, коментира Вангелия Влахова, жител на село Пирин.
Образът на змея присъства при всички балкански народи и е изключително близък. Имаме го и при гърците, така наречения дракос. Имаме го и при румънците, имаме го и при сърбите. Когато говорим за земите, където сме ние българите в днешни дни, то неминуемо това са божества от тракийската култура, от гръко-римската култура, където това са божества свързани с слънцето. И с небесата, и с гръмотевиците. Неслучайно в един от орфическите митове за зачеването на бог Дионис, той е заченат от Персефона, от подземната богиня, която зачева от небесния бог, от бог Зевс, но той е приел образа на змей. Нашият народ в определени райони го свързва с образа на духа на мястото или духа пазител. В тази връзка змей... Змеят е този genius loci, който познаваме в древността, духът на мястото“, посочва Георги Мишев.
„Като започва да гърми. Казва го чуеш да гърми отсам - това е гинчовият змей. Другият гърмеш, той е там - това е друг змей. Една жена дошла да търси змеят. Да пита къде е и да се увери, че съществува. Тя казала. Змеят не е човек, змеят е дявол. Дявол е. Нашето село тогава го удари градушка. До коренче. От единия край на селото - до другия край. Само в нашето село падна град. Баш където е змеят“, казва Вангелия Влахова.
„Най-яркият спомен ми е от моето детство е, когато с баба ми отивахме на работа много високо в планината. И когато започваше някаква буря, баба вземеше да се кръсти и да вика: „Гинчоооооооооооооооооооооо! Ела, Гинчо! Ела да помагаш! Да ни спасиш! Житото да не ни отнеме!“ И най-много се интересувах аз като дете, и дядо разказваше много. Баба повече разказваше за Гинчова Каля, за змея. Айде, мълчи, мълчи! Ще ти кажа всичко за една приказка, ще ти разкажа“, допълва още тя.
Легенда разказва, че Калина - една от най-хубавите девойки в село Пирин, се спуснала до реката, за да налее вода. Извила се силна буря. Бурните води на реката сграбчили един бор. Калина се хванала за него, но речните вълни ги понесли. Никой повече не видял момичето.
В подножието на вр. Ореляк се намира голяма пещера известна като Змейова дупка или домът на Пиринския змей. Според легендата Калина била спасена от змея. Той я отнесъл в своята дупка и я направил своя съпруга.
Калина вече чакала дете, когато веднъж змеят полегнал на пролетното слънце в скута на невястата си, за да подремне. Заръчал ѝ, ако види в небето облаче, да го събуди. Змейовата невяста видяла облачето, но ѝ дожаляло да събуди змея. Скоро облакът станал голям и буреносен. От облака излязъл Беласишкият змей. Той пробил пещерата и убил съпруга ѝ. Змейовата невяста останала вдовица. Едно овчарче я открило и разказало в селото. Калина била свалена от пещерата и прибрана у дома. Не след дълго се родило и детето.
„Момчето се ражда, но никъде не е записано. Аз ходих специално да издирвам тази работа. Да видя дали е записано в църквата, кръстено ли е. Нито е кръстено, нито е записано, че е родено, защото е змейско дете. И тогава бащата изгонва Калина от къщата, тъй като той не може да я приема. А малкото дете остава при дядото и при бабата. Те го отглежда и така, когато момчето пораства, иска да отмъсти. Отишъл и толкова силен бил, толкова мощен, че с една ръка събарял боровете, местил скалите“, разказва Любимка Бисерова, народна певица и жител на село Пирин.
„Тези места, където има толкова стар живот, който е видял толкова много, задължително са обитавани от някаква божествена или свърхестествена сила. И не случайно змеят прави своя дом, както в някои пещери, така и в короната на такива вековни дървета. Светно, те са забранени да се секат, забранени са каквото и да се наврежда на тях“, казва Георги Мишев, доктор в областта на културно-историческото наследство.
Цялата първа част от епизода "Змейова орис" - вижте във видеото.
