В гъстите бамбукови гори на Китай живее създание, известно не само със своя мек нрав, но и с ролята си на дипломатически пратеник – гигантската панда. Преди да разкажем как тя е станала част от политически и икономически преговори с глобален мащаб, ще ви потопим в естествената ѝ среда.

Животът на гигантската панда се върти около бамбука. Тези величествени гори не само са дом на черно-белия бозайник, но са и от съществено значение за цялата екосистема, осигурявайки подслон и храна за много други видове.

„Бамбукът символизира единството на нашата нация. За нас той е символ на почтеност и смирение. Неговите стебла са кухи, но много устойчиви на различни климатични условия в дивата природа. Трудно се огъва или чупи. Расте много бързо и има много здрава коренова система. Смятаме го за ценен и естествен защитник на средата, в която вирее. Поддържа баланса в почвата - нито прекалено суха, нито прекалено влажна“, казва Ян Гуомин, директор на Музей на бамбуковата култура в провинция Джъдзян, Китай.

Тя разказва, че бамбукът е много добър занаятчийски и строителен материал. Етническите групи Мяо и Дай са построили много къщи от бамбук. Правят се мостове, мебели за дома и различни премети за всекидневието.

„Вдъхновение е в литературата и изкуството. В Китай често казваме, че дом, в който няма бамбук, няма и култура, възвишеност. Смятаме, че да поставиш саксия с бамбук в дома си вещае здраве и жизненост. Носи усещането за мир и хармония“, обяснява още Ян Гуомин.

Бамбукът също е и антибактериален. Клечките за хранене, които използваме са основно направени от бамбук.

Всяка част от бамбука се използва. Например в кулинарията, бамбуковите издънки могат да бъдат задушени в свинско месо или да се мариноват. Могат да се консумират както топли, така и студени.

Бамбукът съставлява 90% от храната на гигантските панди. За да задоволят енергийните си нужди, те консумират дневно до 40 килограма. Вечнозеленото растение осигурява на пандите високо съдържание на вода, което им помага да останат хидратирани за по-дълго време. Бамбукът расте средно от 10 до 30 см на ден. При някои видове дори с 4 см на час, което го прави едно от най-бързо растящите растения.

Често е наричан „зеленото злато“ поради способността му да се бори с изменението на климата.

Годишно бамбукът може да погълне до 50 тона въглероден диоксид на всеки 10 декара. Продуктите, произведени от бамбук, също могат да бъдат потенциално въглеродно негативни.

Ву Гуохай е майстор на бамбукови изделия.

„Започнах, когато бях на 13 години. Тази година навършвам 66. Животът ми до този момент премина в бедност. Като дете си изкарвах прехраната сам. Често бродех из планините, обикалях бамбуковите гори и неусетно този занаят стана моят живот. Когато навърших 17 години успях да си купя едно моторче“, казва той.

И споделя, че  занаятът е труден.

„Първо трябва да си набавиш бамбук от някоя гора, след това започваш да го режеш и обработваш докато не достигнеш тези фини пръчици с точно определена дължина. Най-важно в процеса е преплитането. Не трябва да има прекалено много въздух в плетеницата. Важно е бамбукът да бъде на около 3 или 4 години. Ако е твърде стар, неговата издръжливост ще е по-слаба“, обяснява Ву Гуохай.

Докато професията му изчезва, глобалното производство на бамбукови продукти за строителството расте, а международната търговия с изделия от култивиран бамбук се оценява на 2 милиарда долара годишно.

Според ново проучване на Обедининените нации бллизо половината от 1200-те дървесни вида бамбук в света може да са застрашени от изчезване в резултат на масовото унищожаване на горите.

Александър Дуцов е старши експерт в програма „Опазване на видове“ от WWF България.

„Най-голямата заплаха за дивите животни е загубата на местообитания“, казва той.

Продължи да четеш