Една улица може да разкаже много за живота в една страна. Първите мигове на  непозната земя могат да донесат вълненията на мигновено влюбване, но и тъгата, разочарованието, причинено от раздяла. Раздяла с очаквания и представи, за които очите и сърцето не са подготвени. Столицата на източноафриканската страна Уганда предлага такова посрещане.

Екзотиката на цветовете, ароматите, звуковете е опияняваща, докато този вихър от емоции не стигне до босите крака и огромните, изпълнени с очакване очи на деца.

Повече от половината население на Уганда е под 18-годишна възраст. 44% от децата там живеят в бедност. Това означава, че те са лишени от две или повече от жизненоважните за тях храна, достъп до чиста вода, подслон, здраве, санитарни условия, образование и информация.

Даниел Делибашев е създател на Детска градина и основно училище "Дуло" в с. Чиреба в Уганда, както и на фондация "Усмивка за Африка".

„Вярвам, че съм си намерил мисията и вярвам, че тя още не е изпълнена“, казва той.

В Африка има много хора от цял свят като българина Даниел Делибашев. За тях образованието е сила, която може да преобрази към добро, а дори и да спаси един човешки живот. През 2017 г. Даниел напуска дългогодишната си работата в сферата на финансите и заминава като доброволец в Гана.

„Когато бях в Гана, видях, че нещо малко, което можеш да направиш за дечицата, няма значение дали им даваш дъвка, бонбони или нещо по-голямо, ти ги правиш щастливи, но най-много ги прави щастливи това времето и вниманието, което им отдаваш“, разказва Даниел.

Той се завръща в България. Преживяното в Африка дълго време го държи буден нощем. Създава фондация и Фейсбук страница, за да продължи да помага на децата там и от разстояние.

„Не след дълго, през 2018 г. с мен се свърза едно момче от Уганда, което ми каза, че три дни децата, за които се грижи, не са яли и търси помощ. Винаги има тази нотка на съмнение, че някой може да ме лъже, да ме използва, да ми вземе парите, но си дадох сметка, че по-добре е да някой да ме излъже и да ми вземе парите, отколкото, ако наистина има там деца, които са в нужда“, споделя Даниел.

„През 2019 г. имах едно посещение обратно в сиропиталището, което е в Гана, и тогава прецених, че така и така съм в Африка, по-добре от Гана, директно да посетя и Уганда, с цел да видя мястото и децата, за които ми разказват и ми показват на снимки и видеа, дали наистина съществуват и дали наистина условията, в които живеят са такива, каквито ми казах и каквито виждам по кадрите“, продължава разказа си Даниел.

Село Сиджи в Уганда, до което го отвежда сърцето, променя плановете и мечтите му. В местното училище се обучават 180 деца. За 60 от тях класните стаи са и дом. Така изглеждат и повечето училища в страната. Там няма ток, няма и течаща вода.

Едва 21% от домакинствата в Уганда имат достъп до основни санитарни услуги.  38 от общо 47-милионното население на Уганда няма достъп до безопасна вода. Семействата живеещи в селски райони като този се налага да вървят километри пеш, за да съберат вода. Най-често това са жените и децата. Подобно е и ежедневието в едно училище. Това отнема от времето за усвояване на знания.

„Преминаването от основно образование към гимназиално образование е на много ниско ниво - някъде към 60%. Уганда все още е бедна страна. Има доста голям фискален дефицит. И просто те не са в състояние да финансират изцяло изпълнението на тези политики. Затова има проблеми. Няма достъп до вода, няма достъп до образование. Няма достатъчно училища за децата. Няма достатъчно учители“, казва Маргарита Тилева, заместник-директор на УНИЦЕФ-Уганда.

„Първите пет години са особено важни за детето и всъщност най-голяма смъртност е при децата от 0 до 5 години. През годините има известен напредък и прогрес в тази детска смъртност. Тя намалява, но все още е на изключително високи нива.

Продължи да четеш