bTV Разказва: Дания – архитектура на щастието

Европа е най-бързо затоплящият се континент, а наводненията са най-честото и най-скъпо струващото природно бедствие. През следващото десетилетие се очаква рискът и щетите да продължат да нарастват.

А Копенхаген е един от малкото градове в света, който успява да превърне водата от своя най-голяма уязвимост в източник на устойчивост.

Наводнения се случват и в Дания, и в България – различни по мащаб, но с едно общо предизвикателство: как градовете ни да станат по-устойчиви на климатичните промени.

В северните страни архитектурата обединява защитата и усещането за уют, докато у нас реакцията често идва след стихията.

Между несигурността и спокойствието, между бетона и зеленината, възниква въпросът – може ли градската среда да направи хората по-щастливи?

Снимка: bTV

„Наводненията причиняват близо половината от всички щети в Европа, свързани с екстремни природни явления.

До края на века се очаква да придобият катастрофални измерения. В резултат на климатичните промени температурите се повишават, което позволява на атмосферата да задържа повече водни пари.

Според основен физичен закон, при повишаване на температурата с един градус атмосферата може да съдържа с 7% повече водна пара.

Снимка: bTV

По-влажният въздух води до по-висок риск от екстремни валежи, а те от своя страна увеличават вероятността от различни видове наводнения – речни, дъждовни и крайбрежни.

Снимка: bTV

Едновременно с това морското равнище се покачва, а по-високите температури пораждат по-чести бури“, казва Жули Беркманс, експерт по климатични рискове и адаптация, Европейска агенция по околна среда.

Всички помнят голямото наводнение има в Копенхаген през 2011 г.

Снимка: bTV

„Беше съботен следобед, тежък и задушен като в тропиците, където съм работил дълго. Познавам добре този горещ и тежък въздух, когато температурите надхвърлят 30 градуса, а влажността те кара да се чувстваш като в одеяло. Със съпругата ми вече бяхме потеглили към центъра за джаз фестивала, когато внезапно ни застигна и дъждът. Водата ставаше все повече и повече. Когато минавахме покрай увеселителния парк „Тиволи“, хора тичаха навън, държейки обувките си. „Тиволи“ е разположен много ниско. Дъждовната вода покачи нивото на езерото, което се намира в парка и то преля, заливайки всичко наоколо. Децата ми, тогава на 17 и 23 години, бяха на друг фестивал. Обадих им се с думите: „Говори баща ви! Това е важно предупреждение!“ На връщане видях хора, които изнасят стоката от магазините си. В очите им имаше отчаяние – знаеха, че няма да отворят през туристическия сезон. Беше 2 юли, а представете си – юли, август, септември… Това са месеците, в които се печелят най-много пари. По лицата им личеше – бяха изгубили всичко“, спомня си Йес Клаусон-Каас, главен консултант в HOFOR (ВиК оператор в Копенхаген).

Може да изглежда като обикновен парк, но „Енгхве“ всъщност под повърхността му се крие една от най-иновативните защити на Копенхаген срещу екстремни метеорологични условия. Проектиран е гъба, който събира и задържа дъждовната вода при по-силни валежи, а през останалото време е свободно зелено пространство за всички граждани.

Снимка: bTV

Идеята човек да плува в пристанището на Копенхаген преди 15 години е била немислима, тъй като близо 100 преливни канала изхвърлят отпадъчни води в него. Днес пристанището се е превърнало от индустриален район в зелен жилищен квартал с богата флора и фауна. Новите зелени пространства намаляват риска от наводнения, а жителите вече се разхождат или карат колело до пристанищните бани.

Копенхаген е Световна столица на архитектурата до 2026 г. заради своята устойчива градска среда и иновации в екологичното развитие.

Снимка: bTV

Проучванията показват, че архитектурата и градоустройството имат силно влияние върху щастието. Животът в гъсто населени градове води до 40% по-високи нива на депресия и 20% на тревожност, докато наличието на зелени площи повишава усещането за щастие.  Сигурността на хората е ключов елемент на щастливото общество и заема важна част от градското планиране и архитектурата. При наводнението в Копенхаген през 2011 г. падат 135 мм дъжд за няколко часа.

"Ние знаехме, след като закупихме имотите, че има река, но никой не е предполагал, че ще се случи това"

Александър и семейството му живеят от две години постоянно във ваканционното селище

В българските села, в община Карлово през 2022 данните са за над 164 мм за 24 часа, а през 2025 г. в черноморския курорт „Елените“ валежите надхвърлят 200 мм. Въпреки сходните количества, щетите в България са по-големи поради неподготвената инфраструктура и липсата на превантивни мерки.

Гледайте целия филм във видеото!