В края на 2007 г. Левски привлече трима бразилски футболисти - Зе Соарес, Жеан Карлос и Жоазиньо. Последните двама дойдоха само за да направят няколко тренировки и се прибраха в родината си. От началото на 2008 г. те участват наравно с останалите в тренировките на сините. Жоазиньо отговори на въпросите на пратеника на "7 дни спорт" в Ейлат.

- Жоазинньо, как виждате Левски след първите тренировки?
- Тук ми харесва много. Бях приет изключително добре. Отборът е много силен и сплотен. Това е възможно най-добрата атмосфера, в която може да попаднеш. Има време да се смеем и майтапим. Когато обаче трябва да се върши работа, го правим. Надявам се, след като останалите футболисти ни приемат в колектива, да спечелим титлата, което, доколкото разбрах, е единствената цел на отбора всяка година.
- Тежка ли ви изглежда подготовката?
- Да, наистина не е леко. Аз обаче бях готов за това, което ми предстои и съм наясно за какво става дума. Хората очакват да ни видят на максимума от възможностите ни и да ги задоволим като качество. Без да сме имали период на работа като този, това няма как да стане. Първо трябва да поработим върху физиката и тактиката.
- Знаете ли, че феновете очакват много от вас?
- Аз и другите двама бразилци сме готови да дадем всичко от себе си. Що се отнася до отбора, ние сме дошли да помогнем, но и останалите футболисти трябва да помогнат на нас, като ни приемат бързо, за да станем добър колектив.
- Адаптацията би трябвало да е по-лесна, все пак в тима има трима ваши сънародници?
- При всички положения адаптацията ни ще бъде доста бърза.
Лусио Вагнер ще ни помага много
Той вече доста време е в отбора, говори български. Не на последно място е и ролята на треньора, който пък говори перфектно португалски. С доста хора можем да говорим на родния език.
- С кои от съотборниците си се разбирате най-добре?
- Като цяло с всички съм в перфектни взаимоотношения, ако може да говорим за такива предвид езиковата бариера. Личи си, че ни приемат много топло. Но с Ники Димитров, Ели Зизов, Божидар Митрев сме по-близко и като възраст и като разбирания за живота.
- Направете съпоставка между Левски и бившия ви отбор Португеза?
- Няма кой знае каква разлика. И на двете места се говори за футбол. Там също бяхме изградили сериозно семейство, доста победи натрупахме. Спечелихме промоция и за първа дивизия. Това, което наистина ми липсва, са титлите. Това, мисля, че ще спечеля в Левски. И двата отбора са доста уважавани в своите държави. Знам, че идвам може би в най-големия отбор в България, за да стана шампион.
- Какво е разликата между тренировките в Португеза и тук?
- Много са различни. Научавам различни нови неща в Левски. В Бразилия повече се залага на бързото обработване на топката и завършващия удар. Докато тук има доста сухи тактически тренировки, което е по-висша форма на подготовка. Всеки ден заниманията са различни, докато в Бразилия от началото на седмицата знаеш какво ти предстои.
- Притеснява ли ви, че в България и Европа футболът е по-силов?
- При всички положения в първите два-три мача ще ми бъде трудно
Иначе адаптацията зависи изцялото от желанието. Да играеш и да се доказваш, не толкова от това дали си техничен или не. Ще прибавя към моята техника и по-силов стил. Комбинацията няма да е лоша.
- Вие сте доста нисък, това тревожи ли ви?
- Има доста големи футболисти, които са на моя ръст. От друга страна, това ако е минус, има с какво да го компенсирам. На високите футболисти пък им пречат други неща.
- Знаете ли за лошите условия на повечето български стадиони?
- Не знаех, но не си мислете, че в Бразилия всички мачове се играят на футболни килими. Има няколко прекрасни терена, всичко останало е на средно и под средното ниво.
- Имахте ли време да разгледате София?
- Нямах много време. Това, което видях от първо впечатление, доста ми хареса. Хората са важни за облика на един град. Стори ми се, че българите са много близки до нашия темперамент и манталитет. Топли са и добре се комуникира с тях.
- Има ли голяма разлика в парите, които взимате тук и в Бразилия?
- Да, има разлика, както има разлика в цените и стандарта на живот. В Бразилия той е по-нисък.
- Женен ли сте?
- Не, още нямам свое семейство. Аз от година живея сам в Сао Пауло.
Преди това бях в общежитие
Имах връзка с едно момиче. Нещата не потръгнаха и сега съм сам.
- Имате ли братя и сестри?
- Да. Седем братя и три сестри. Аз съм най-малкият. Никой друг не се занимава професионално с футбол.
- Как виждате конкуренцията в Левски?
- За мен няма титуляри и резерви. Отборът е оформен от над двадесет човека, всички сме едно цяло. В един момент се представяш много добре и си в отбора. След това нещата не вървят и оставаш резерва. В това няма нищо страшно. Имаш втори шанс, бориш се. Виждам, че конкуренцията е доста сериозна на позициите, на които играя. В средата това са Даниел Боримиров и Миро Иванов, на лявото крило е Ники Димитров. Ще ми е много трудно. От друга страна, съм дошъл тук, за да се боря, да играя и да заслужа място в отбора.
- Знаете ли, че Димитров беше на проби в Арсенал?
- Разбрах за престоя на Ники, когато пристигнах в България след Нова година и наистина съм впечатлен. Това е нещо страхотно и доказателство за работата, която се върши в Левски. Ники сигурно е натрупал доста опит, макар че става дума само за една седмица.
- Можете ли да заместите играчите, които си тръгнаха?
- Не трябва да се правят големи трагедии от това, че тези играчи са напуснали. Във всеки един отбор това е нормално нещо. Чух, че са си тръгнали доста добри футболисти. От друга страна, аз виждам в лицето на Петков, на Боримиров, на Томашич доста опитни хора
В същото време има вълна от млади играчи, които искат да дадат максимума, за да се докажат. Отбор с опитни и млади е може би най-добрата комбинация.
- Левски изостава с доста точки. Може ли да стане шампион?
- Мисля, че за това сме се събрали тук. Да печелим титли. Разликата е голяма, но пък смятам, че ще успеем да бъдем близко до основния ни конкурент за титлата. Нека видим какво ще се получи.

Христо Събчев, "7 дни спорт"