Пропускам емоциите и антирекордите, защото месеци ще се коментира това, което става в националния футболен отбор на България. Генералните оценки предстоят, преди тях обаче няколко думи за поредния „бисер в огърлицата” на първия ни тим – мача с Уелс.

Няма такъв отбор като нашия. Няма толкова разнебитена команда, няма такъв разпердушинен състав. Един селски тим от зоните да бе излязъл на стадион „Васил Левски”, щеше да играе по-добре от т.нар. „лъвове”. А това прозвище просто вече е комично... Както и гротеската с тв-рекламата веднага след двубоя. Но за нея в края на този коментар.

Как да стане?

И така за целия мач нашите направиха само 5 опасни атаки – 2 през първото полувреме и 3 през второто. В същото време гостите застрашиха сериозно мрежата на Николай Михайлов 19 пъти (9+10). Е, как да стане? Как искаме да победим, като дори не нападаме.

Ние така си почнахме мача и така си го свършихме. Лежерно, лениво, на ходом пред собствената врата. Това днес е модерно да му казват „прибрано”. Но ние май много се прибрахме напоследък... Е, как пък поне малко хъс, малко борбеност, дух и агресия не видяхме у българите. Нищо подобно, като лехуси някакви аморфни същества демонстрираха заспалите си чувства по терена.

Футбол от 60-те

Не зная специалистите не забелязват ли, доцент Мадански не вижда ли колко бавно играят българите. Сякаш на забавени обороти, на каданс се движат някакви сенки, които демонстрират футбол с динамиката от 60-те години на миналия век. Бавно, тромаво, провлачено. Никаква изненада, скорост, нестандартност. Нищо.

Централните ни бранители са като траулери - ако не си попречат един на друг, шансът да спрат съперника е само ако той се блъсне в тях. Милиев реши много-много да не шава в този мач и затова не бъркаше толкова. Иванов обаче бе на познатата си „висота” – всяко негово решение е грешно. Разминаван, надиграван, преодоляван... Спокойно при Русия е само ако съперникът е поне на 10 метра от него. Иначе винаги става страшно.

Външните ни защитници бяха разпиляни по фланговете. Занев изпусна Бейл при гола и в други 16 случая до края, а Терзиев сбърка още в 6-ата минута, след което цял мач страдаше срещу Белами. И двамата минаха центъра само два пъти през първото полувреме – неясно дали от страх или поради тактически указания?

Конкурс за завъртане

Пред тях тримата полузащитници си доказваха един на друг кой ще се завърти повече пъти около оста си като поеме топката. Ивелин Попов, Владимир Гаджев и Стилян Петров са усвоили до съвършенство това паризитно движение, с което убиват всякаква скорост и изненада в българската атака.

Там пък нещата са още по-зле. Домовчийски докосна топката 5 пъти, опита финт точно когато не трябваше и логично бе сменен. Бате Мишо да каже защо не на полувремето, а 5 минути по-късно при условие, че губиш с трагична игра и без голов шут през първата част и е логично да потърсиш промяна особено в атака още на почивката...

Двата ни фланга в нападение пак не работеха, както и срещу Украйна преди 4 дни. Тогава изобщо нямахме крила, сега имахме, но само про форма. „Сюрпризът” вдясно се оказа неефективен, защото Манолев просто се бе самоизключил от мача, а Тонев остана до края без да бъде запомнен с нищо друго освен с трите си неточни центрирания плюс един крив шут.

Николета да каже

Все пак смените внесоха малко живец и 5 минути преди края се добрахме до най-добрия си шанс, но отличната асистенция на Гаджев бе пропиляна от сватбаря Божинов, ден след първата му брачна нощ. Николета да каже защо не достигна сила и точност на пресния младоженец. Не е ясно защо Гаджев не бе оставен поне веднъж да пробва мощното си оръжие – поразяващия далечен шут. Странно е и защо - до влизането на Рангелов - Делев и Тонев бяха позиционирани на неудобните за тях съответно десен и ляв фланг.    

Накрая, като за капак дойде и подигравката с тв-рекламата след мача. Секунди след уникалния срам, националите ни се появиха в клип на мобилен оператор с думите: „Ще накараме България да се гордее.” Прозвуча като гротеска от филм на Костурица.

Дефибрилатор за първия ни тим

Националният отбор се нуждае от шокова терапия. Този тим трябва скоростно да се вдигне и то с нещо като дефибрилатор, независимо дали това ще бъде личност, акт, стратегия или тотална промяна. Тежките думи тук не са изваден нож на умрял кон. Част от тези играчи (по-младите, а и техният наставник) може би ще градят следващия ни национален отбор, дори и само с работата си в младежкия. И точно те могат да направят така, че един ден България отново да се гордее със своя национален отбор. Но не на приказки и с кухи фрази в реклами, а на терена.