Защо България не играе?

В рамките на последните няколко дни, се изиграха множество срещи по световните терени. В цикъла петък – вторник ФИФА назначи две дати за изиграване на официални и приятелски срещи. Повечето водещи и неводещи отбори играха.

Англия – Испания, Полша – Италия, Албания - Азербайджан, Унгария – Лихтенщайн, Кайзерслаутерн – Люксембург – това са част от приятелските срещи, по терените в Европа, които се изиграха в петък и събота (11 и 12 ноември). Германия – Холандия, Англия – Швеция, Гърция – Румъния, Македония – Албания, Люксембург – Швейцария – това са част от контролите, които се играят във вторник (15 ноември).

България обаче няма да играе. България има нов национален селекционер, но въпреки това няма да бъде използвана възможността той веднага да се запознае (не, че не познава българските футболисти) с вероятния си състав и евентуално да види как той седи като "комплект" на терена.

Каква е причината Любослав Пенев да не може да се възползва от подобна възможност? Защо Българският футболен съюз не уреди поне една контрола за въпросните официални дати. Дали от БФС показаха тотално безсилие по отношение на развитието на отбора и свързаната с него организация или пък решиха да направят икономии от повиквателни?

Проявата на безсилие и може би недалновидност е подкрепена от факта, че парадоксално българският шампионат бе единственият елитен, от който имаше мачове през изминалия уикенд в Европа. И защо ли да няма мачове, при положение, че националите ни не играят. За късмет на хората, които правят програмата на "А" група само един мач от 13-ия кръг бе отложен. Отложен, защото всеки отбор, който притежава повече от двама национали има право да поиска отлагане. Такъв обаче се оказа само Литекс, с наличието си на трима от младежкия ни национален отбор. Какво обаче ако имаше повече подобни клубове. Щяха да се отложат две или три срещи и после трябваше родните ръководители да се чудят кога да се играят – в зимен студ и дълбок сняг или в далечна пролет.

За икономията разбира се не трябва да търсим обяснение. Много по-лесно е да се спестят 20 хиляди евро от повиквателните на 20 играчи и разходите свързани с евентуално пътуване в чужбина или пък организиране на мач в София. Парите са спестени, но очевидно за сметка на развитието на националния отбор на България.

Защото на всеки е ясно, че когато не играеш, не можеш да вървиш напред. И в случая, да, става въпрос да вървиш нагоре в най-материалния му вид, а именно ранглистата на ФИФА – за обиграване на отбор, облик и стил на игра изобщо не говорим. Какво пречеше да се изиграе една контрола с някой слабак и да се натрупат малко точки за класацията. Люксембург очевидно е бил свободен щом играе срещу клубен отбор. Може би трябва да се спре с търсенето на много класни съперници, тъй като падението ни е очевадно. Последните 5 мача на България са само загуби. Последната спечелена точка е от юни месец при равенството в Черна гора (точките в ранглистата се присъждат за победи и равенство в официални срещи и приятелски на официално назначените дати от ФИФА, като в зависимост от ранга на състезанието, за което е мача и съперниците победата или равния се умножават по различни коефициенти). Това доведе до загубата на 20 позиции през миналия месец и безпрецедентното в последните 20 години класиране – 75-о място. Със сигурност ще има още по-голямо отстъпление през следващия месец, но за радост то най-вероятно ще е спрямо отбори извън Европа, тъй като част от преследвачите ни като Ел Салвадор и Канада пожънаха успехи през миналата седмица.

Какво би било обяснението на БФС, ако изобщо някой попита защо България не игра. Възможно е новият български национален отбор да бъде съставен от играчи предимно от младежкия тим и да са решили да не провалят селекцията на Михаил Мадански за мачовете с Австрия. Възможно е отново да сме търсили класен съперник и да не сме го намерили – някой "класен" като Беларус и Украйна, които ни победиха. Възможно е и просто никой да не се е сетил, че има подобна възможност – България да играе.