Снощното 0:0 на ЦСКА в Тулуза без съмнение се побира в определението „добър турнирен резултат", но в никакъв случай не трябва да успокоява футболистите и треньорския щаб на най-титулувания български клуб. „Червените" стояха стабилно срещу французите и, с изключение на последните десетина минути, почти не допуснаха напрежение пред вратата на Ивайло Петров. В предни позиции обаче самотникът Неи не получи необходимата подкрепа и единствените възможности за гол дойдоха след удар на Велизар Димитров в началото и при едно от традиционните включвания на капитана Тунчев при изпълнение на корнер.

 

„Шансовете остават 50:50", заяви на пресконференцията след мача наставникът на Тулуза Ели Боп. Специалистът показа респект към ЦСКА не само с изказванията си преди двубоя, но и с избора на стартов състав, който включваше само Елмандер като чист нападател. Неслучайно Боп изглеждаше по-скоро доволен, че тимът му не е получил гол, отколкото разочарован от това, че не е вкарал. Един малко по-задълбочен поглед върху резултатите на „виолетовите" показва, че те са изключително опасни като гости и умеят да изненадват дори по-класни отбори. Последният пример е успехът на „Велодром" срещу Марсилия, дошъл благодарение на солидната отрбрана и мълниеносните контраатаки. Тимът на Ели Боп е силен предимно по крилата, където Мансаре и Батле често надиграват персоналните си противници и центрират опасно към звездата Йохан Елмандер. Срещу ЦСКА този маниер на игра не сработи, защото българите добре бяха уплътнили фланговете, като Данчо Тодоров и Вуядинович получавха подкрепа от дефанзивните халфове. Това принуди домакините да изсипват топката в наказателното поле с надеждата Елмандер да се справи с Тунчев и Вальо Илиев.

На „Българска армия" ЦСКА неминуемо ще изглежда по-офанзивно и пред французите ще се открият възможности да използват най-силното си оръжие. Ясно е, че гол във вратата на „червените" ще направи задачата им да елиминират Тулуза значително по-трудна. Защото едно е да обърнеш от 0:1 Омония и съвсем друго - третия от последния шампионат в Лига 1.

В тази връзка Стойчо Младенов трябва да съжалява, че отборът му не направи по-сериозни опити да стигне до така важния гол като гост. Подобно на мача срещу кипърците в Никозия, ЦСКА подчини усилията си в рушене на противниковата игра, но тази тактика не може да се експлоатира вечно. На отбора липсва качествен разиграващ халф - такъв, какъвто беше Мурад Хидиуед. Янчев и Кабус са много полезни в дефанзивен план, но не са хората, способни да изострят атаките с изненадващ пас. Маркиньос също не смее да се нагърби с организацията в средата на терена и всичко пада на плещите на Велизар Димитров. Перничанинът е доказвал многократно, че умее да действа навсякъде в ""предни позиции, но най-добре се чувства зад нападателя. Снощо той бе пратен на дясното крило (б. а. - румънецът Петре логично остана резерва с оглед незадоволителната си фирма) и това още повече ограничи възможностите му да връзва играта на тима.

Стигаме до Неи. За краткото време, откакто е в България, бразилецът убеди специалисти и фенове, че е футболист от класа. Силен във въздуха, техничен, комбинативен и с усет за пласиране, бившият таран на Навал е истинско откритие, но при сегашната схема на „армейците" не може да разкрие потенциала си в пълна степен. Вместо да не дава покой на противниковата защита, той често се принуждава да се връща назад и там да търси топката. Срещу Тулуза Неи изпадна в ситуацията на Елмандер - заклещен между двойката централни бранители и на практика изолиран от играта в големи периоди от мача.

Изброените слабости нямат за цел да обезценят постигнатото от „червените". Напротив. Отборът показа завидна тактическа дисциплина и постигна това, за което бе дошъл. Сред привържениците обаче не бива да се настанява измамното схващане, че „работата е свършена". Твърде е възможно до реванша в София Тулуза да се изкачи сред челниците във френското първенство и да дойде с настройката на отбор, който е готов на всичко, за да се легитмира и в Европа. И тогава ЦСКА ще  трябва да демонстрира много повече класа, отколкото до момента през сезона. Вярно е, че на „Армията" градят нов отбор, но също така е вярно, че е време той да заиграе по начина, по който искат да го виждат феновете. Потенциалът е налице, останалото е много, много работа.