
Изминалият сезон в „А” група отново мина под знака на надпреварата между вечните съперници Левски и ЦСКА. Във втора поредна година двата най-титуловани клуба в България показаха най-много достойнства и оставиха зад себе си Литекс, Локо (Пд), Локо (Сф) и т.н. Почти през целия сезон обаче представянето на „сини” и „червени” беше на принципа на скачените съдове. ЦСКА започна много по-добре сезона, биеше наред в Европа тимове като Ливърпул и Байер (Леверкузен), а Левски с мъка елиминира Публикум. В края на кампанията обаче тимът на Станимир Стоилов вдигна титлата и още живееше със спомените от европохода си, а на „Българска армия” настроението беше минорно. От елита изпаднаха Нафтекс и Пирин 1922, които последваха Пирин, изваден от групата още в началото.
Първият директен сблъсък между Левски и ЦСКА беше на 11 септември. Воденият от Миодраг Йешич тим буквално прегази съперника си през първия половин час и поведе с 1:0. Последва изненадващ срив в играта и „сините” моментално изравниха, за да вземат инициативата в мача. Редица пропуски в края на мача лишиха Левски от успех. Още тука „червените” фенове се нахвърлиха върху любимците си с обвинения, че нарочно не са разгромили омразния противник, за да не доведат до сътресения в лагера на „сините” в дните преди решителните сблъсъци за влизане в групите на УЕФА. И Левски, и ЦСКА, заедно с Литекс успяха да намерят място в груповата фаза на турнира и всички бяха доволни.
До края на есенния дял действащите тогава шампиони успяха да натрупат солиден аванс от 7 точки пред Левски и спокойно очакваха пролетта. В края на полусезона дойде отпадането от УЕФА след 1:2 срещу Монако, но напред в турнира продължиха Левски и Литекс.
Новата 2006 година не започна добре за ЦСКА. В клуба бяха привлечени четирима футболисти на разпадащия се Локо (Пд), а на проби се изредиха знайни и незнайни „звезди”. Наставникът Миодраг Йешич вече все по-открито показваше ненавистта си към председателя на Надзорния съвет Стефан Орманджиев. Лагерите в Тунис и Турция загатнаха за много проблеми, които не след дълго излязоха на яве.
По същото време на „Герена” такива скандали нямаше и всички работеха здраво. Неубедителните игри в началото на сезона постепенно бяха компенсирани от по-добри изяви на играчи на Станимир Стоилов. Те дори успяха да си осигурят излизане от групата си в турнира на УЕФА преди последния мач. Без гръмка селекция „сините” изчакваха своя момент и както се видя в края на първенството, се оказаха прави.
В първия пролетен кръг ЦСКА с мъка удържа 1:0 срещу Ботев на своя стадион и за всички стана ясно, че нещо не е наред на „Армията”. Последва загуба на 2 точки срещу Литекс (1:1) като гости. Драмата стана пълна на 19 март, когато „червените” едвам стигнаха до 2:2 срещу гостуващия Беласица. Дойде ред и на поражението с 0:1 от Локо (Пд) в следващия кръг. Така непосредствено преди вечното дерби на 2 април преднината на ЦСКА беше стопена. В последния мач на Миодраг Йешич начело на „червените” отборът направи всичко възможно да загуби от Левски и така предаде титлата на „сините”.
Последва уволнението на сръбския наставник от страна на собственика на клуба Васил Божков. Йешич започна да хули Орманджиев пред всички, но в крайна сметка никой в Борисовата градина не спечели. След само няколко дни за треньор беше определен Пламен Марков. В ЦСКА обаче никой не говореше за титла, всеки се примири с фактите и отборът отказа да се състезава с Левски. Оттук нататък „сините” бяха оставени да се борят сами срещу себе си и заслужено в края на май се окичиха със златните медали. След доста колебливи игри ЦСКА все пак запази втората си позиция, а третото място остана за Литекс.
Тимът на Гриша Ганчев отново беше подгласник на лидерите в класирането и залагаше предимно на изявите си в турнира на УЕФА. Там играчите на Люпко Петрович нещастно отпаднаха от френския Страсбург, който имаше шанса да запише най-силния си мач за година в Ловеч – победа с 2:0. Независимо от това ловчанлии оставиха много добри впечатления с играта си.
Добри думи заслужава и пловдивският Локомотив. Шампионите от 2004 година преминаха през деветте кръга на Ада, след като през есента беше убит президента им Георги Илиев. Вместо да се разпадне, тимът оцеля в трудните моменти и независимо раздялата с почти всички водещи футболисти, в края на сезона успя да спечели място в турнира Интертото.
ПРИЯТНАТА ИЗНЕНАДА
Приятната изненада тази година се казваше Локомотив (София). След дългогодишни опити да стигнат до УЕФА „железничарите” най-накрая успяха да се завършат на място, даващо право на участие в европейските турнири. Тимът на Стефан Грозданов обаче така и не съумя да победи някой от Левски и ЦСКА. За да се надява на нещо повече обаче Локомотив се нуждае от качествена селекция. В противен случай отборът от квартал „Надежда” може да се препъне още в първия си съперник в УЕФА това лято.
РАЗОЧАРОВАНИЕТО
Нафтекс записа най-слабия се сезон от своето съществуване в елита и заслужено остана на последно място в „А” група и изпадна. В крайна сметка клубът се обедини със съгражданите от Черноморец 919 и на практика вече не съществува. Афишираните от преди 2-3 години планове за развитие на Нафтекс не дадоха резултат и „шейховете” се превърнаха в жалки наследници на оня силен тим на Димитър Димитров-Херо от преди десетина години.
ИДЕАЛЕН СЪСТАВ
Г. Петков (Левски), Ст. Ангелов (Левски), В. Илиев (ЦСКА), Топузаков (Левски), Тиаго Силва (ЦСКА), Хидиуед (ЦСКА), Боримиров (Левски), Телкийски (Левски), Йеленкович (Литекс), Новакович (Литекс), Фуртадо (Вихрен/ЦСКА)
Крайно класиране:
1. ЛЕВСКИ 67 т – шампион
2. ЦСКА 65 т - УЕФА
3. Литекс 60 т - УЕФА
4. Локо (Сф) 54 т - УЕФА
5. Локо (Пд) 40 т - Интертото
6. Славия 39 т
7. Беласица 39 т
8. Черно море 37 т
9. Берое 32 т
10. Вихрен 32 т
11. Марек 31 т
12. Родопа 25 т
13. Ботев 24 т
.............................
14. Пирин 1922 23 т - изпада
15. Нафтекс 18 т - изпада
В "А" група влизат Рилски спортист, Спартак (Варна) и победителят от баража Конелиано - Марица.
снимки: Sportal.bg и www.cska.bg
РАДОСЛАВ СТОЙКОВ