Николай Михайлов даде интервю за предаването "Преди обед" по bTV. Вратарят на националния ни отбор по футбол говори както за теми свързани футбола, така и за личния си живот.
За живота и играта в Холандия
"В Холандия е много по-голямо приятелството в отбора. Никой не гледа в паницата на другия. Скандалите стават или за пари, или за жени. Там обаче няма такова нещо, тъй като всичко е много по-чисто".
Съветникът и най-близкият му човек
"По принцип сам преценявам кое е най-добро и най-зле за мен. Естествено баща ми винаги ми дава неговото мнение, когато му го поискам и в 95 процента от случаите аз правя обратното".
Пречи или помага фамилията?
"Фамилията не мога да кажа, че ми е помогнала. Това с, което могат да ми помогнат баща ми и дядо ми са чисто вратарски съвети. Извън терена обаче по-скоро може да ми навреди. Помните едно време какво беше – изкарваха, че едва ли не играя заради баща ми. В началото може и да е било така и докато излезеш от сянката на баща ти и дядо ти е много трудно. Аз обаче се гордея с тази фамилия и никога не бих я сменил.
За личния му живот
"Изкарват ме надменен, високомерен, с голямо самочувствие, нагъл и в този аспект плейбой, а аз съм коренно различен. Бил съм с достатъчно жени, но съм бил, когато съм бил сам, не и когато съм имал гадже. Имам си самочувствие заради това, което съм постигнал, но не съм високомерен и надменен. С всички се държа с нужното уважение, което очаквам и в замяна. Ако някой човек не ме познава и чете писанията в медиите, после като ме опознае точно за 15 минути си променя мнението за мен. Хората си ме представят като някакъв дебил, който не знае къде се намира, а в същото време съм пич, който се отнася с уважение към всеки".
За Алисия, личните усещания и бъдещи планове
"Стига да има любов няма проблем. Хваща се самолета и за два часа е в Амстердам. Оставяме нещата да се случат сами във времето. Не правим планове какво ще бъде след пет или десет години. Живеем за мига, чувстваме се добре един с друг".
"Не любовта може да ме укроти, а аз сам. Видял съм къде са ми били грешките. По принцип обаче мен никой не може да ме укроти – дивак съм бил като малък и сега пак съм си дивак".
"Преди време не знаех кое е правилното за мен. Исках от всичко, да бъда навсякъде, по кафета, събития, а това нямаше как да стане. Така в даден момент футболът остана на заден план, но в чужбина вече нямаше как да стане – хората изискват от теб, газят те и ако ти самият искаш да си посредствен футболист, няма проблем. Аз реших, че не искам да бъда посредствен, натиснах парцалите и започнах да тренирам".
"В близките години искам да съм в по-топла държава, в добро първенство и да се класираме с националния отбор на световното първенство в Бразилия".
