Иван Славков: Мъри няма качества, Стойчо е травмиран

Бившият шеф на БФС Иван Славков даде специално интервю за “Тема Спорт”, непосредствено след напускането на Христо Стоичков от националния отбор. Батето се е спотаил и вече не е под светлините на прожекторите, но мнението му винаги е интересно и често е нестандартен коректив за събитията от българския футбол, заради дългите години, през които спортът и живота му са едно цяло.



Господин Славков, въпреки че стоите встрани от футбола, предполагам се вълнувате от напускането на Христо Стоичков...
-Да, започнах да се вълнувам още, когато научих, въпреки че момчето не ми се обади. Аз си мислех, че може да ми звънне. Даже не за съвет дали да напуска, а ей тъй, просто да ми каже. Защото знает, аз съм близък с него.

Как ще коментирате тази негова стъпка?
-Много неприятно се получи. Но Ицо беше подложен на натиск и от вътре, и от вън. Пресата не го остави на мира. Даже точно преди да стане четох, че на Изпълкома щели да му съдерат кожата. За съжаление сега ще сложат на дузпата още един треньор, на сред пътя. Освен ако не е било подготвено. Защото и мен да ме назначат, като не съм мислил, че ще стана, нито ще имам поглед, нито план, нито намерения. Няма да съм следил играчите, не говоря за постройката на отбора. Но не бива да се забравя, че след мача с Албания ситуацията е същата, каквато беше и през 1993 година. Кой вярваше тогава, че ще се класираме?

Сигурно само вие...
-Да. И когато брокерите се опитаха да изгонят Димитър Пенев след загубата от Нигерия, пак бях единственият, който прати факс до тях и им казах: “Нищо не е загубено, прескачате първата фаза.” Проверете го. Питайте, когото поискате – и Пенев, и хората от отбора. Така и стана – ударихме Гърция и Аржентина и видяхте до къде отидохме. А, за да стигнем до Щатите, Израел как ни помогна тогава срещу Франция. Защо сега да не ни помогне някой. Надеждата умира последна, но случката е неприятна. Защото новият треньор, който и да е той, не е имал контакт с футболистите, играещи в чужбина. Гледал е само головете, които вкарват в съмъри-то на “Гол след гол”.

В БФС обмислят вариант за тандем между Мъри Стоилов и Стойчо Младенов за двата мача с Беларус, след което да назначат постоянен селекционер. Как ви се струва това?
-Ще бъде пълна глупост. Стойчо е травмиран от нашите взаимоотношения. Имам предвид как се разделихме с него. А и след загубата от Левски едва ли ще му е до националния отбор. Той трябва да си оправя собствената къща. А пък двамата изобщо нищо не могат да направят. За мен Мъри също няма качества. Без да обиждам момчето, но каква игра показаха срещу ЦСКА – никаква.

Вечният спряган за селекционер е Димитър Пенев...
-Пената няма да се съгласи никога. Аз поне мисля така. Треньорството върви на приливи и отливи. Бях председател на БФС за пет квалификации – три пъти се класирахме, два пъти отпаднахме. Искат се здрави нерви и дупе.

Реалистичният вариант номер две е Пламен Марков, той има ли нерви и дупе?
-Пацо има. Той е спокоен човек, не се подава на паника. Според мен, който е бил най-последно треньор е най-добре пак да бъде. Защото спомените му са най-живи и трайни. Още не си е изблизал раните. За един бит дават десет небити. Така гласи поговорката.

Препъникамък ли е отборът на Беларус?
-Съвсем съзнателно се отърсих от този етап в моя живот, в който следях всяка подробност. Сега преживявам всичко около нас, но даже не знам другите кой с кого как е завършил.

Ако се абстрахираме от съперниците, какви са нашите шансове?
-Моята голяма надежда е Мартин Петров да се оправи, защото той е половин отбор. Кой каквото ще да говори, това е така.

А с Мартин и Бербатов става ли цял отбор, достоен за европейско?
-С Бербатов цял естествено. Кой му подаде една топка на него срещу албанците. Той беше всичко – и нападател, и халф, че и защитник, така не става. Елин Топузаков – просто може да се зачертае полето, в което той стои (смее се). И други изневеряват, но не искам да давам оценки. Само за Мартин се надявам.

Сетиха се за вас и след поредните скандали в първенството, в някои клубове дори обявиха, че ще плачат за Батето. На какво го отдавате?
-Ще плачат я, няма аз да плача.

Какъв е вашият съвет към футболните хора, които са тръгнали да свалят Боби Михайлов, и към самият ваш наследник?
-Мен ме сваляха пет пъти. Знаете ли какво е да правиш пет пъти Конгрес. Това си е губивреме и кофти ситуация. Пожелавам на ръководството спокойствие, защото все пак националния отбор си е за радост на хората. Виждате какво става след загуба. Даже след равния с Албания, егати покрусата. Толкова кал се изля. Та затова им желая спокойствие и здрава ръка. Защото без категоричност работата не върви. Като трябва ще се взимат еднолични решения, поне в това аз съм изпипан. Еднолични решения, това му е цаката.

А споменатият плач за вас, може ли някога да ви върне в БФС или мисията е невъзможна?
-Мен ме оставете. Казах ви, че съм се отърсил от футбола. Ама ако закъсаме за треньор на националния, виж това е работа като за мен (смее се).

Споменахте за дербито ЦСКА – Левски, каква е оценката ви за него?
-Много слаб мач. Аз четири години и половина бях председател на Левски, така че съм се нагледал на тези срещи. Колкото радост, толкова и скръб е имало, но общо взето поне докато аз бях шеф, отборът беше в неудържим възход. По понятни причини, нали знаете, че съм майстор. Но последният двубой беше разочароващ. Равностоен мач, но на ниско равнище, играше се на партера.

Най-големият скандал беше свързан със съдията, който бил уреден от Мишо Касабов. Допускате ли подобно нещо?
-Не вярвам. Мишо не е такова момче. А и никой сериозен международен съдия не може да си подложи задника. По-рано навремето викахме, ама си ги водихме от Турция, така че с онези хора беше съвсем друго (смее се). Представяте ли си сега да дойде чужд рефер с амбиции и да му зашият ниска оценка – нито сега, нито в бъдеще няма да видиш ни Европейско, ни Световно, ни квалификации. Защото съдии бол, само ние не си пазим международните арбитри, ама това е друг въпрос.

Найден Тодоров, в-к „Тема Спорт”