Грешката е вярна: България пак извън Европа

"Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си"

Оскар Уайлд

Българският клубен футбол отново достигна до дъното. И четирите ни тазгодишни участници в евротурнирите отпаднаха и не постигнаха сериозни успехи. Този филм родният запалянко вече го е гледал...многократно. Сега, докато костюмираните западняци от УЕФА разбъркват цветните топчета в урните и показват листчетата при жребия, ние отново ще се потопим в хубавата родна действителност, където имаме високи сини планини и небето е като от коприна. Ще си ходим по порутените стадиони, повечето от които са строени преди Пражката пролет, ще си люпим слънчогледа, а във вторник, сряда и четвъртък пред телевизорите ще зяпаме Шампионската лига и УЕФА. Пак сме зрители. Няма как, толкова си можем.

Снощи в Борисовата градина ЦСКА наистина се самоуби, след като не успя да удържи един посредствен френски тим на прага на групите в турнира за купата на УЕФА. Точно преди година "червените" отново бяха на косъм от подвига, но в продълженията срещу Бешикташ Данчо Юруков несъобразително прати една топка в ъглов удар, след който всичко за българския тим рухна. Снощи друг Данчо - Тодоров, влезе в ролята на френския антигерой от онзи кошмарен за Франция 17 ноември - Давид Жинола, и подари една топка на вратаря на Тулуза, за да започне той фаталната за ЦСКА атака в 96-ата минута. Смълчаването на 22-те хиляди "червени" привърженици сигурно се чу и на Сточна гара. Наистина съставът на Стойчо Младенов не изигра добър мач, но едва ли заслужаваше спускането на гилотината да стане шест минути след 90-ата. Ако Данчо Тодоров бе изритал тази топка силно към таблото на стадиона, гонещите я деца щяха да спечелят десетина секунди, а най-вероятно след аута австрийският рефер щеше да даде края. Ние българите обаче често сами си правим живота по-сложен. Какво да кажем за Митко Удоджи, който постоя на терена само няколко минути, преди да си изкара глупави два жълти картона. Димитър Пенев правилно след мача сравни отпадането на ЦСКА сега с това от 1997 година, когато "армейците" сами се елиминираха в Букурещ. Жалко за "червените", защото бяха на секунди от групите, но сами решиха съдбата си. Интересно е дали сега ЦСКА ще успее да спечели титлата на България - дали пък фиаското в Европа няма се окаже фатално пред сегашния състав от Борисовата градина?! Все пак Стойчо Младенов умее да мотивира и мобилизира "армейците" и ще видим докъде ще го докарат в "А" група 30-кратните шампиони.

Литекс логично сложи оръжие, въпреки че късметът и съдията в първата среща можеха да пратят сблъсъка с Хамбургер в друго русло. Германците се доказаха като един много неприятен и крайно коварен съперник, след като за две години два пъти дойдоха у нас и, без да заслужават, си тръгнаха и двата пъти с минимални победи. Все пак никой от нас не може да се сърди на тима на Ферарио Спасов, който се държа достойно и на реванша, но логично отстъпи пред по-класния съперник. Може би ловчанлии трябва да наблегнат на постоянството във вътрешното първенство, което би им донесло далеч по-голям успех.

Локомотив (Сф) пося единствения светъл лъч снощи, миг преди прожекторите за нашите отбори да угаснат. "Железничарите" победиха с 2:1 Рен и поне заключителният ни салют бе приятен. Наскоро в един вестник четох как отборът на Стефан Грозданов бил стар, изхабен и т.н. Дрън-дрън. Локото загуби нещастно първия мач в София, като може би грешката на Дарко Савич през първото полувреме повлия на изхода на двубоя. Надменните французи от Рен заявиха тогава след мача, че са заслужавали победата и други все такива безмислици, но тези, които бяха на стадиона, добре знаят колко положения изпуснаха момчетата на Грозданов и как нелепо и от липса на опит бяха допуснати вторият и третият гол за Рен. Относно старостта - Саша Антунович снощи отговори подобаващо във Франция. Освен това Стефан Грозданов е прав, като казва, че с този отбор Локомотив не може да стане шампион. Специалистът направи и досега много, като докара тима на Гигов до мач за титлата през миналата пролет. Локото отстъпва значително по селекция на тази от 1990-те години. Вземете например тима от 1999 година, когато начело с Гочето Василев в "Надежда" се бяха събрали доста таланти на родния футбол - Чилибонов, Йовов, Пеев, Марков, Митов, Иво Андонов, Нанков и пр. Сега Стефан Грозданов трябва да бъде оставен да работи и да изгради един наистина силен и конкурентен на ЦСКА и Левски тим на Локо.

Като споменах Левски, няма как да не се сетим и за крушението на "сините". И те изживяха истински катаклизъм. Преди година гостуваха на "Стамфорд Бридж" и "Ноу Камп", а сега се мъчат по поляните във Варна и Сандански. "Сините" фенове тъкмо си мислеха, че издънките с Антверпен, Люцерн, Олимпия, Аалст, Слован, Копенхаген, Беверен са останали назад във времето, и дойде леденият финладски душ. И досега "сините " ръкодство, треньори и играчи нямат обяснение как се стигна до провала. Левски има нужда от голямо освежаване и колкото по-рано се осъществи то, толкова по-добре за клуба от "Герена".

А какво става с другите ни отбори? Какво става със Славия? Какво става с Ботев? Спят своя зимен сън и не се вижда кога ще се събудят от него. 2007 година се очертава като една от най-черните за българския футбол. Претърпяхме пълен крах в клубните турнири, а националният отбор е на път да се прости с мечтата "Евро 2008". Досега през тази година "трикольорите" имат само три победи, и то срещу непретенциозната селекция на Беларус и още по-непретенциозната на Люксембург. На този фон съседите ни, пък и всички отбори от бившия Източен лагер, имат осезаем футболен напредък. Румъния вече няколко години подред има неизменни участници в групите на Шампионската лига и на Купата на УЕФА. Неслучайно в последния доклад на УЕФА северните ни съседи бяха определени като най-проспериращи на Стария континент. Сърбите достигнаха до финала на европейското първенство за младежи. Поляци и украинци се подготвят да организират следващото европейско. А къде сме ние? Много, много назад от останалите. Продължаваме да сме в Задния двор и да се гърчим в родната действителност. Лошото е, че не се учим, ама никак, от грешките си. А проблемите си стоят в един омагьосан кръг. Като например т.нар. наболял от години въпрос за клубните бази. Вече само споменаването му говори на хората за хаос, бъркотия, какафония и апатия на държавните органи. Какво да се прави - надеждата умирала последна. Дано догодина имаме повече поводи за радост във футболно отношение! А надежда винаги има. Показа го снощи отборът от "Надежда".