Хора, не подценявайте Тулуза. Те са французи, а дори сърбите са по-добре от нас. В случая смешното е друго - звездата на Тулуза да струва 23 милиона евро.
Централният нападател на ЦСКА е първият армейски футболист, който печели наградата „най-добър футболист на месеца", а анкетата съществува от почти две години. Головете му срещу Литекс и Омония осигуриха така нужните точки и победи за самочувствието на новия възроден червен тим, който се е устремил към шампионската титла на България и към групите в турнира за купата на УЕФА. Въпреки това Чили поне на този етап е със статут на резерва в ЦСКА. Всички тези призове, награди и изобщо цялостната обстановка в армейския тим дадоха повод на Sportal.bg да потърси Георги за обширно интервю.
Георги, честито! Както се спомена, ти си първият играч на ЦСКА, който печели приз за футболист на месеца...
- Радвам се, че спечелих наградата. За малкото време, в което играх, успях да отбележа важни попадения и явно това е наклонило везните в моя полза. Тази награда обаче не е признание само за мен, а за целия отбор. Всеки един футболист на ЦСКА я заслужава.
Заяви: „за малкото време, в което съм игра". Защо Стойчо Младенов те държи толкова често на пейката?
- Казвал съм го много пъти - място за сръдни няма. Много добре знаеш кой решава за титулярния състав и аз съм длъжен да се съобразявам. Не желая да се оплаквам и да искам титулярно място само пред журналистите. Свикнал съм да воювам и ще продължа да се боря. С тренировки ще докажа на Стойчо, че трябва да играя. Но в крайна сметка последното решение е негово.
Питам те, защото повечето хора в България са на мнение, че колкото и попадения да вкараш, пак ще си резерва...
- Както казах, не се сърдя на треньора, че съм на пейката. Може и да имам усещането, че това е вярно, но все си мисля, че не е така. Изпадал съм подобни ситуации. Някой път не играя, въпреки че заслужавам да съм титуляр. Друг път мястото ми е на пейката, но треньорът ми гласува доверие. Така е в ЦСКА, същото бе в Левски и Португалия. В Левски бяхме четирима класни нападатели. Аз, Гонзо, Ференци, Тодор Колев. В Португалия няма да ги изброявам, защото не ги познаваш. Нищо не съм получавал даром, винаги съм се борил и в ЦСКА ще е така. Преди време споменах, че мога да отида в отбор с едно или две нива под сегашния ми тим, но все си мисля, че мога да играя още няколко години голям футбол.
Какво мислиш за Тулуза?
- Наслушах се на мнения от сорта на: „Те не били нищо, играят слабо." Хора, не подценявайте Тулуза. Те са френски отбор, а тим от тази страна не може да е слаб. ЦСКА не се е класирал в следващата фаза. Трудното тепърва предстои. Резултатът във Франция е добър, но в София трябва да вкараме гол и по-важно да не допуснем попадение в нашата врата.
Смяташ ли, че звездата на французите Елмандер струва 15 милиона евро?
- Това е смешно. Ако той струва толкова, значи и ние, футболистите на ЦСКА, се доближаваме до тази цифра. Дори четох някъде, че цената му била 23 милиона.
В тази връзка не са ли подценени българските футболисти. Предполагам, ти и Неи не вкарвате по-малко голове от него?
- Елмандер какъв е - швед, норвежец?
Швед.
- Национал ли е, предполагам, че не е титуляр? Поне от това, което демонстрира срещу нас, се видя, че не е толкова класен. Не му познавам качествата в детайли. Може да е изиграл слаб мач, но при определянето на цената играят съвсем различни фактори. Футболистите във франското, португалското първенство държат високи цени. Да не говорим за тези в Испания, Англия. Ние сме много назад в това отношение. По-зле сме и от сърбите. Българското първенство е подценено. Сигурно опира и до качествата на играчите, но твърдя, че нямаме хора, които да са трайно наложени в европейския футбол - мениджъри, деятели и т.н. В близките години наш футболист е изключено да бъде продаден за 10, 20 милиона. Не говоря за единични случаи като Бербатов и Мартин Петров, които излязоха на 19 години в чужбина. Думата ми е за играчите след 25-26 години. Те нямат шанс за голям футбол. Това съм го осъзнал много отдавна. Знам, че нещата трябва корено да се променят, но проблемите са твърде много. Нямаме стадиони, бази. За какви милиони тогава говорим?
Да се върнем към ЦСКА. Като най-силно ваше оръжие се очертават статичните положения...
- В съвременния футбол е така. 60% от головете падат от статични положения и големите отбори се възползват максимално от това. Сигурен съм, че те ще са решаващи и срещу Тулуза. Знам, че това е нашият най-силен коз.
В ЦСКА има ли разделение на групички - на бели и черни, на българи и чужденци?
- Не. Преди не знам как е било, но сега няма такова нещо. Всички в отбора си помагаме. За ЦСКА е изключително важно да сме като едно семейство. Ако започнем да се делим, ще загубим позиции, престиж, пари. Всичко. Не трябва да го допускаме.
Предполагам знаеш за боя на Фуртадо...
- Да запознат съм. С по-опитните футболисти в лицето на Велизар, Вальо, Сашо, Данчо съм приятел и те ми обясниха за какво става въпрос. Вальо е бил напълно прав. Не може един треторазреден португалски футболист като Фуртадо да идва и да предявява претенции към едно, друго, трето. Прекали със самочувствието и си понесе последствията.
Нямаш ли чувството, че ако беше португалец или бразилец, щеше да си твърд титуляр в ЦСКА?
- Не. Не мисля, че трябва да се делим. Добре е да има разбирателство и да се помага на чужденците. Знам колко е трудно в друга страна. Ето, например в Португалия. Треньорът не комуникираше с мен и не си правеха труда да ми осигурят елементарни битови неща. А това е професионален клуб, който е на 4-то, 5-о място в местното първенство. Конкуренцията си е конкуренция, но винаги помагам с каквото мога на чужденците. Не че португалският ми е много добър, но се оправям. Всъщност, какво значи помагам? Те сами трябва да си помагат, като играят добре на терена.
Може ли Чиликов и Неи да играят заедно пълни 90 минути?
- Разбира се. Защо не. Не виждам какъв е проблемът. Доказахме и двамата, че имаме качества за титулярната единайсеторка на ЦСКА.
Спомена, че теб са те рязали в Португалия. Не смяташ ли, че чуждите футболисти са прекалено толерирани в България?
- Аз съм „за" те да се толерират. В ЦСКА слаби футболисти няма. Трябва да им се осигури всичко необходимо, за да демонстрират истинския си потенциал. Така се вдига не само нивото на самия клуб, но и на българския футбол като цяло.