Браво Стоичков! Ти спаси себе си и България! Подадената оставка бе най-добрият ход на Камата, откакто пое националния тим след напускането на Пламен Марков през 2004 г. Още тогава за всички бе ясно, че Христо Стоичков не става за треньор на националния тим. Да, Ицо бе гениален футболист, но дотук. За треньор се изисква нещо много повече от това да си богат, известен и да не се съобразяваш със заобикалящата те среда. Още повече, когато става въпрос за България и джунглата от интереси, наречена БФС. Като към това прибавим и слабите треньорски качества на легендарния футболист – става прекалено много.

Но Камата едва ли е правил сметка за задкулисните игри, в които бе въвлечен още с встъпването си в длъжност при Иван Славков, а по-късно и от така наречената група на „четвъртите в света”. Доводът на Батето бе колкото прост, толкова и подмолен. Иван Славков назначи Стоичков с единствената цел да провали знамето на опозицията. Камата не бе готов за този пост и се хвърли с двата крака в капана. Критиките към Славков продължиха, но вече никой не се интересуваше от думите на великия футболист, който се появи с ново лице. Това на „жалкия” Стоичков, който заради един треньорски пост се съгласи да работи с човека, обявен от самия него за „вреден за българския футбол”. В онзи момент той бе спасен само от чудото и Господ. Така, както се бе случвало безброи пъти. Още в ЦСКА, когато след масов бой с играчи на Левски бе наказан за една година. След това почти партизанското му преминаване в Барселона след тайни срещи между него, Кроиф и Мингея. По-късно му се размина и с прословутото настъпване на испански рефер в Примера дивисион. С едно изречение – Стоичков бе помазан от Господ като футболист и винаги оцеляваше. Оцеля първия път и като треньор. Славков бе свален, а новото ръководство не посмя да му посочи вратата през 2005 година, въпреки че това бе най-правилният ход и за двете страни. Стоичков продължи да се мъчи начело на „трикольорите”. Срещу него се надигаше все по-голямо недоволство в България и той бе напът да загуби своя ореол на световна футболна мегазвезда. Малко по малко се превърна в „неудачника Стоичков”, който с треньорските си умения стана за подигравка на родината, която доскоро бе разделил на две. Едната го боготвореше, другата – мразеше. Но общото между тях бе, че всички говореха със страхопочитание и уважение за неговите успехи. Настоящото ръководство на БФС много добре знаеше за негативизма спрямо треньорските умения на Стоичков. Христо не спечели нито един важен мач. Напротив. С неадекватни и нелогични треньорски хрумвания, той за малко не погуби едно талантливо поколение начело с Бербатов, Мартин Петров, Стилян Петров. Управниците във футболната ни централа обаче не посмяха да му се опълчат.

Критикуваха го не веднъж. Но никой открито не се осмели да каже истината в очите на Ицо, че просто не става за треньор и че за него и за България е най-добре да си тръгне. Залогът бе твърде голям. При едно негово изгонване, той ставаше неконтролируем. Можеше да си отвори устата и с приказки да издуха цялото ново БФС, а топлите кресла на “Иван Асен” са твърде удобни и доходни.

Така се стигна до този момент. Стоичков напусна по свое желание, въпреки че нямаше сила, която да му посочи вратата. С този свой ход той показа, че макар и слаб треньор, като човек е изпреварил със светлинни години управниците в БФС, които по щастливо за тях стечение на обстоятелствата се наричаха преди време негови съотборници. Стоичков е голям и ще си остане такъв до края на своя живот. Опита се да направи нещо за България. За съжаление не успя. Макар и късно, усети, че достойният човек след провал трябва да си ходи.

Браво Стоичков! С постъпката си ти освен себе си спаси и България! Сега на ход са управниците в БФС. Те са „по-малки” от Стоичков. Никой не се интересува от тяхното спасение. Но виж, бъдещето на българския футбол е съвсем друга тема. Той се нуждае от спешно лечение. Такова, каквото настоящите ръководители доказаха, че са неспособни да му осигурят.

Всички мачове на националния отбор
под ръководството на Христо Стоичков:
18-и август 2004 година: Република Ирландия- България 1:1 (контролна среща)
4-и септември 2004 година: Исландия- България 1:3 (световна квалификация)
9-и октомври 2004 година: Хърватия- България 2:2 (световна квалификация)
13-и октомври 2004 година: България- Малта 4:1 (световна квалификация)
17-и ноември 2004 година: Азербайджан- България 0:0 (контролна среща)
29-и ноември 2004 година: Египет- България 1:1 (контролна среща)
28-и декември 2004 година: Провинция Валенсиана (Испания)- България 1:2 * (контролна среща)
9-и февруари 2005 година: България- Сърбия и Черна гора 0:0 (контролна среща)
26-и март 2005 година: България- Швеция 0:3 (световна квалификация)
30-и март 2005 година: Унгария- България 1:1 (световна квалификация)
4-и юни 2005 година: България- Хърватия 1:3 (световна квалификация)
17-и август 2005 година: България- Турция 3:1 (контролна среща)
3-и септември 2005 година: Швеция- България 3:0 (световна квалификация)
7-и септември 2005 година: България- Исландия 3:2 (световна квалификация)
8-и окстомври 2005 година: България- Унгария 2:0 (световна валификация)
12-и октомври 2005 година: Малта- България 1:1 (световна квалификация)
12-и ноември 2005 година: България- Грузия 6:2 (контролна среща)
16-и ноември 2005 година: Мексико- България 0:3 (контролна среща) **
1-и март 2006 година: Македония- България 0:1 (контролна среща)
9-и май 2006 година: Япония- България 1:2 (турнир Кирин къп)
11-и май 2006 година: Шотландия- България 5:1 (турнир Кирин къп)
2-и септември 2006 година: Румъния- България 2:2 (европейска квалификация)
6-и септември 2006 година: България- Словения 3:0 (европейска квалификация)
7-и октомври 2006 година: България- Холандия 1:1 (европейска квалификация)
11-и октомври 2006 година: Люксембург- България 0:1 (европейска квалификация)
15-и ноември 2006 година: Словакия- България 3:1 (контролна среща)
6-и февруари 2007 година: България- Латвия 2:0 (контролна среща) ***
7-и февруари 2007 година: Кипър- България 1:3 (контролна среща) ***
28-и март 2007 година: България- Албания 0:0 (европейска квалификация)

* срещата е неофициална
** срещата се игра на неутрален терен в Хюстън (САЩ)
*** срещите са от международен турнир в Кипър