Усвояването на Еврофондовете в България става все по-ефективно и все по-качествено. Или поне за по-големите населени места с компетентни, добре образовани и амбициозни управници. Така разсъждавах преди да видя репортажа за село Чавдар. След това мнението ми се промени, или поне относно големината на населеното място, което явно не е от значение за това дали има или съответно няма възможност за развитие и просперитет. Село Цалапица се намира на 15 километра западно от град Пловдив, който наскоро спечели надпреварата за Европейска столица на културата през 2019. За жалост развитието на селото, което доскоро беше най-голямото в южна България е в противоположната посока на областния град Пловдив . През 2009 година започна изграждането на канализация, което даде капка надежда за жителите на селото относно подобряване на инфраструктурата. Уви една от улиците в най-добро състояние беше разкопана. Самия проект, който се реализира е по стари планове и струва няколко милиона лева на нас данъкоплатците, е незавършен и нефункциониращ. Няма изградена пречиствателна станция и състоянието на улицата е плачевно. Канализацията не е използваема и както се вижда от снимките, шахтите с импровизирани капаци се разпадат и са пълни с боклуци. Улицата е изключително прашна което вреди на здравето на живущите по нея, а когато завали преминаването по нея пеш става почти невъзможно, поради калта и събиращата се вода. Тук идва въпроса с финансирането по Европейските програми. Твърди се че община Родопи, няма пари с които да финансира довършването на проекта, което звучи абсурдно . А дори и да има пари, ще трябва всичко да се направи от нулата, тъй като е било работено по стар проект. Вече 6 години няма надежди за промяна , тъй като "няма средства", а хората от село Чавдар изглеждат така щастливи . Радвам се за тях искрено и се надявам Цалапица да бъде споходено от същото щастие някой светъл ден!
