Здравейте. Казвам се Добромира Йотовска, на 24г. от град Стара Загора. Не живея в България и в публикацията ще се опитам нагледно да представя една от причините за решението ми.Настъпи 2020 година и светът се тресе от екологични кризи и въпростие за опазването на околната среда. На 25-ти януари пред очите ми се разкри потресаваща гледка и поредното доказателство, че реалността в България е много далеч от европейската. Да не говорим за ценностите на ЕС, с членството в който нашите управляващи така се гордеят. Явно българският народ е дотолкова оскотял, че доволно вирее в калта и кочината, създадена от самия него. Обръщам се към Вас, понеже това е родният ми край, и от гледката много ме заболя...Изпращам Ви няколко снимки от ромското гето в покрайнините на град Мъглиж (имам и видео, но не успях да го кача в сайта). Докато гледам снимките и пиша, гневът и тъгата, които изпитвам, са неописуеми. Боклуците се стелят на километри по полето в полите на Стара Планина. Питам се, така ли изглежда една "модерна" европейска държава през 2020 година, макар и далеко в "провинцията"? Вие виждали ли сте на друго място в Европа подобни гледки? Няма ли местна власт в град Мъглиж? Или е по-лесно всички да си затворим очите и да спим... Как е възможно никой да не реагира при тази ужасяваща гледка? Съмнявам се, че гетото остава незабелязано от властимащите - все пак, преди няколко години с европейски пари за жителите му, на метри от камарите боклуци, бе построен модерен стадион... Грозен парадокс, или пък нещо друго?? За статута на "постройките" на живущите там и колко от тях са законни, не ми се мисли. Съвсем наблизо минава Републикански път I-6, известен и като Подбалкански път. Често, когато шофирам там, около пътя пасат коне, които рядко са вързани. Съзнават ли гореспоменатите жители на "китния" подбалкански град каква опасност причиняват за движението и живота на хората??...Обръщам се към Вас с огромна молба - да не оставате безразлични. Моля Ви, като една от най-големите и утвърдени медии в България, да дадете гласност на въпроса. Моля Ви да си спомните текста на обичната песен:Високи, сини планини,реки и златни равнини /.../тук мила ми е всяка птицаи всяка мъничка тревица.Вярвам, че и за Вас родната земя е мила, както и за мен. Не желая тя да бъде съзнателно унищожавана и затривана по този начин. Затова Ви призовавам - повдигнете въпроса пред управниците ни! С благодарности,Добромира Йотовска