В края на деня ще се проведе неофициална среща на съвета НАТО-Русия.
У нас церемонията по издигането на националния флаг и знамената на другите шест нови страни-членки на НАТО ще се проведе пред сградата на Министерския съвет. Тя ще започне в 10 часа. Ще присъстват президентът, председателят на Народното събрание и министър-председателят. Вечерта на площад "Св. Александър Невски" ще има празничен концерт.
НАТО представлява обединение на свободни държави, свързани от решимостта си да опазят своята сигурност чрез взаимни гаранции и стабилни отношения с трети страни.
Алиансът си поставя за цел установяването на справедлив и траен мир, който се основава на общите ценности на демокрацията, зачитането на човешките права и върховенството на закона.
Организацията предоставя форум за съвместни консултации по всякакви въпроси, както и възможност за вземане на решения по политически и военни проблеми.
Солидарността в рамките на съюза гарантира, че нито една страна-членка няма да бъде принудена да разчита единствено на собствените си национални усилия, за да се справи с основните предизвикателства към своята сигурност.
НАТО действа в съответствие с принципите на устава на Организацията на обединените нации.
С последното си разширяване НАТО затвърди позицията си на най-големият и мощен военен алианс в света. В продължение на десетилетия Пактът бе символ на разделението в следвоенна Европа. Половин век по-късно, Организацията на Североатлантическия договор е символ на обединението на континента.
Началото е поставено през април 1949 година във Вашингтон. Тогава 12 държави подписват Североатлантическия договор. Учредителките на НАТО са Белгия, Канада, Дания, Франция, Великобритания, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия и САЩ. Десетилетия наред НАТО е организацията-гарант за сигурността на западноевропейските страни пред комунистическата заплаха.
През 1952 южните Гърция и Турция също стават част от Алианса. Три години по-късно за член е приета и Западна Германия. Последната западна страна, която става член на НАТО, е Испания - присъединява се през 1982 година.
НАТО преживява първата сериозна криза през 1966 година. Френският президент Шарл дьо Гол обявява, че Париж се изтегля от военната структура на пакта в знак на протест срещу доминиращата роля на американския партньор.
След падането на берлинската стена първият знак за размразяването на отношенията между НАТО и Варшавският договор е подписаното споразумение за конвенционалните въоръжени сили в Европа. Година по-късно Варшавският договор престава да съществува и НАТО създава Североатлантическия съвет за сътрудничество като форум за консултации между страните-членки на Алианса и бившите съветски републики.
През 1993 година Франция се завръща във военното командване на Пакта. Същата година НАТО предлага на страните от бившия Варшавски договор ограничено асоцииране в рамките на програмата "Партньорство за мир". Страните от бившия соцлагер обаче искат да станат пълноценни членове на системата за сигурност. Русия се противопоставя на такова разширяване. През 1997 година НАТО и Русия подписват основополагащия документ за създаване на система за сътрудничество в областта на сигурността. Създаденият постоянен съвет НАТО - Русия дава на Москва право на глас, но не и право на вето в делата на Алианса.
През 1999 година Чехия, Полша и Унгария стават първите бивши социалистически страни - членки на Пакта. Москва се обявява твърдо против понататъшното разрастване на Пакта, особено спрямо бившите съветски републики от Прибалтика.
През май 2002 в Рейкявик външните министри на Русия и страните-членки на Пакта основаха нов съвет НАТО - Русия. В него Москва е равнопоставена на държавите-членки в процеса на взимане на решения за противодействие на тероризма или други заплахи за сигурността.
През май 2000 година се сформира така наречената Вилнюската група от 10 държави от Централна и Източна Европа - Албания, България, Естония, Латвия, Литва, Македония, Румъния, Словакия и Словения. Хърватия се присъединява следващата година.
След терористичните удари от 11 септември 2001 в Съединените щати генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън за пръв път в историята на Пакта задейства член 5 от Североатлантическия договор. Според този текст нападението срещу всяка страна-членка се приема за атака срещу всички държави от Алианса.
