Често коментирана през отминалата седмица тема е нововъзникналата през последните няколко години практика концесионери на плажове и собственици на крайбрежни заведения (на много от които без друго не им е мястото на или в непосредствена близост до пясъчните ивици и/или плажове) да “предпазват” през есента и зимата безценните си и сякаш техни собствени плажове с изкуствени пясъчни “диги”. Явлението е и грозно, и рушително. В репортажите Ви от последните дни бяха споменати такива незаконосъобразни и пагубни за природата практики в Созопол и другаде по южното Черноморие.Но тази грозна практика вече няколко години всяка есен уврежда и варненските плажове - южен, централен, северен и “Рапонги”.В интерес на истината тази есен на южния и на централния плаж такива “диги” (все още) няма. Може би защото времето доскоро беше почти лятно и крайплажните заведения работеха с пълна сила, а грозните уж предпазни стени от пясък скриват от посетителите гледката към морето и хоризонта. Изкуствени “диги” обаче има на северния плаж, както и на много “специалния” и тузарски плаж “Рапонги”. И ако в Созопол концесионерът на плажа бе глобен и усмирен без особена трудност и съпротива, то справянето със собствениците на “Рапонги”, а и на останалите (кои законни, кои незаконни) заведения по протежението на крайбрежната алея, едва ли би било толкова лесно и безпроблемно. Евентуална ”битка” с тях би била толкова епична и обречена, колкото е отчаяната война срещу присъствието на МПС в Морската градина. Срамна варненска тайна е, че повечето собственици на жилища, заведения и плажове в Морската градина и по крайбрежието (в това число на плажа “Рапонги’) са видни и привилегировани, както и силно толерирани варненски “патриции” и парвенюта, за които правилата и законите са неприложими.
