След смъртта на Начо Културата през 2003-та, площадът пред Балабановата къща получи неговото името. Там е и мястото на паметния знак за човека, превърнал Стария град от архитектурен резерват, в духовен дом на творческата бохема от средата на ХХ век. Няма по-подходящо място от тоя площад, където той е прекарал цели 32 години, отбелязва Рени Шишкова от галерия "Червеното пони".
Скулптурата е от черен сиенит и символизира вечно търсещият дух. Модернистичната й форма, ситуирана в центъра на руините от старо римско време, е препратка към стремежа на пловдивчани да преплитат в живота на своя град минало и бъдеще и така непрестанно да го възраждат.
