До него се стига по черен път в края на селото. Без табелите сте загубени. Манастирът е обитаван, но никой не ни послещна. Само едно вързано кученце размаха опашка и дори не излая. Времето там сякаш е спряло. Но мястото се поддържа - окосено е и има страхотна овощна градина. Оставихме пари за свещи в открития параклис, хапнахме малко нападали орехи и тръгнахме към следващата дестинация.
