До момента регистринаните болни от СПИН в България са 508 души. 40 процента от тях са на възраст между 20 и 29 години.
За да се предпази младото поколение от СПИН, третият час предвиден за физическо възпитание на учениците от 1 до 8-ми клас може да се трансформира на час по здраве и здравна култура.
В тези часове се предвижда да се обсъждат проблемите, свързани с вируса СПИН, като от Министерството на младежта и спорта ще отделят 50 хиляди лева за реализация на тази програма.
Министрите Славчо Богоев и Васил Иванов-Лучано са единодушни, че третият част по физическо възпитание на учениците от 1-ви до 8-ми клас трябва да се преобразува в час по здраве, където ще се обсъждат проблемите и превенциите срещу СПИН.
"Мисля че след зимната ваканция това реално може да влезе в сила, просто ни трябват около 30 дена да подготвите проекта, специалистите да кажат какво точно трябва да се случи с децата в този трети час, какво да им се говори, какви материали да бъдат отпечатани", каза министър Васил Иванов.
"Това което той предложи, един от часовете по физическо да бъде трансформиран в час по здраве, здравна култура аз го приветствам и мисля че това е част от пътя, посланията ще бъдат адаптирани спрямо възрастта", поясни здравният министър Славчо Богоев.
В България има регистрирани 508 случая, като 40 процента от тях са между 20 и 29 години. 90 процента от ХИв серопозитивните са заразени по полов път. Над 60 процента от всички ХИВ заразени са от 4-те основни региона София, Пловдви, Варна, Бургас. Лечението на един пациент струва средно между 6 и 11 хиляди долара годишно. В България лечението на болестта е безплатно.
В София работят два кабинета за анонимно изследване за СПИН.
"Хората, които идват при нас не фигурират с паспортни данни, а фигурират като една комбинация от цифри, тоест един код", пояснява д-р Росица Вълкова, консултант в кабинет "КАБКИС".
Ако резултатът е положителен от анонимния кабинет насочват пациента към специалзираните отделения.
В Интернет много хора, заразени с вируса ХИВ или болни от СПИН, споделят историите си, без да се страхуват, че ще загубят анонимността си. ХИВ-позитивни разкриват как след първоначалния шок успяват да водят относително нормален живот дълги години - стига да имат достъп до необходимите им здравни услуги и лечение.
"Диагнозата серопозитивен в първия момент ми прозвуча като смъртна присъда". Това казва един от редовните участници във форум в Интернет. "Първоначално бях вкаменен, чувствах се като извънземно - като една различна и болна личност. За щастие имах много близък и осведомен приятел в този момент, който ми каза, че СПИН-ът е доживотна присъда, не смъртна."
По-старите болни помагат на новите серопозитивни със съвети и успокоителни думи. За живеещите с вируса е важно да знаят, че не са сами.
"Поддръжайте вярата си. Животът ви не е свършил, само малко променен. Медицината е изобретила лекарства, които могат да продължат живота ви много. Хората даже могат да имат спокойно деца. Аз живея с тази болест от 12 години и още съм силен."
Едни успяват да се похвалят, че живеят с диагнозата си дори повече от 20 години. Други, са се заразили съвсем млади.
"Аз съм на 15 години. Моят най-добър приятел е мъж. Една нощ експериментирахме и след като го направихме той ми каза, че има СПИН. Бях му ядосана и уплашена. Казах на майка ми и си направих тест. За съжаление се оказах серопозитивна. Затворих се в стаята си и плаках с дни. Единственото, за което се притеснявам сега е срама, който навлякох на семейството си."
Във интернет хората с вируса на СПИН споделят трудностите при лечението, новините за лекарствата и проблемите, които произлизат от предразсъдъците към инфектираните с ХИВ. Някои ги наричат стигмата.
"Никой не се доближава до мен, не иска да яде с мен в стола, никой не иска да работи с мен, аз съм абсоютено отхвърлен тук", пише 27-годишен серопозитивен от Индия.
В българския интернет трудно могат да се срещнат изповеди на носители на вируса. От името на болните говорят сайтовете на различни неправителствени организации. Серопозитивните и болните от СПИН са дискриминирани на всички обществени нива, се казва един от тях - предразсъдъците, свързани с болестта, за болните се оказват по-страшни отколкото самият СПИН.
