Така изглеждаше обстановката в югоизточна България в последният ден на 2016 г. Това през което минах не беше най- тежкото, но все пак беше достатъчно сериозно, за да ми послужи като житейски опит. Заключенията не са обективни, а по- скоро са плод именно на този опит, като за цялата каша и ситуация отговорноста не трябва да се прехвърля само на държавата или лицата управляващи я. Хората от институциите ангажирани с проблемите възникнали на пътя правеха всичко по силите си, за да ни гарантират сигурност и безпрепятствено преминаване по републиканската пътна мрежа.На тях благодаря от все сърце. Да сме живи и здрави занапред. Пабло Ромеро
