Равносметката на едно пътуване. Вместо за 13-14 часа, ние пътувахме около 26. Пътуването ни с БДЖ, Варна - София беше повече от 12 часа.Пътуването ни започна на 06.01.2017,с влак 2626 - Врна - София(ГО) по разписание трябваше да започне в 22.10. Нормално отивам по рано на гарата, нали трябва да се кача, да наместя куфарите, да се сбогуваме с роднините. И о чудо, на коловоза се мъдряъ само три спални вагона, тълни и нищо повече. На перона хора, сякаш ще има митинг. Тук най вероятно ще навредя на шафнерите, но те се смилиха над нас и ни пуснаха във вагона, първо майките с децата, после и останалите пътници, за да не седим вън на вятър и температура от -15. А останалите хора, те си останаха навън, те не си бяха купили спални места, значи оставт навън. Осветление няма, топло също, поне не духа. Питаме, кога ще тръгнем, кога ще има топло, кога ще копозират целия вляк. Шафнера се извинява, че не знае. Никой началник не си прави труда да го информира, за да информира той нас, клиентите на БДЖ....Още е начало и повечето хора приемат с усмивка. Чакаме....чакаме...60 минути, продължаваме да чакаме...след около 90 минути тръгваме. Студено е, детето е замръзнало, аз се моля да духне топло малко поне, за да очупи въздуха. Шафнера намества климатика на 25 градуса и ме успокоява че този вагон по принцип е топъл, но няма да стане 25 градуса, а около 20...Добре че нося вълнено одеало и грейка с вряла вода. Слагам детето да спи, завивам добре и се моля да дойде топлото.Лягам и аз, завита и мръзнеща, но поне имам и одеало бонус. Спираме на гара Белослав, после Повеляново. Там останахме около час, чакаме пътници. Хората които гонят самолет, започват да нервничат..и нормално. Вчече са 150 минути назад, а е само началото. Опитвам да запя, за да мине времето по - бързо. Студено е...Излизам от купето... Сняг в коридора до коленете. Вратите пищят че са отворени по време на движение. Върха на сладоледа е, спиране за около 60 минути на гара София Север, защото стрелките били замръзнали. И виждаш как кондуктора седи на вратата, за да не тръгне влака, а хора скачат с децата си, с багажа си в преспите, за да бягат на топло, или да гонят самолет. Влака потегля полекичка и виждам шепа хора с инструменти в ръка, като кирки с които са блъскали по стрелките, за да разбият леда, за да мине трена....Нормално ли е това? Хора са все пак....навън на -20 да блъскат релсите да мине влака...Стигаш на финала в София и установяваш, че кварталните улици са почистени, толкова, колкото централните булеварди на Варна. И в София вали сняг и в София духа вятър....Отиваш на летището, верно терминал 1,но летище в София. Полети много. Работят всички, бързо минаваш обичайните процедури. Чакаш полет... Ама късмет, три часа закъснение.... Превозвача спазва клаузите, без някой да му напомня. Дава сандвич, напитка, нещо сладко, предлага хотел и друг полет или да върне парите.... Не си позволява обаче закъснение от 4 часа, защото ще дължи неустойка на всеки пътник 400 евро...Финала идва, викат те за самолета. И така почти на финала на силите си и топлината в тялото се отзоваваш на борда на самолета. Там, някак си всички гледаха съчувствено всички деца. Опитваха да помогнат всякак да им е по-удобно. Сто пъти ни се извиниха за закъснението.... А БДЖ..., и през ум не им мина на някоя гара да осигури една бака чай. Не се извини.... Ма защо пък? Билетите ни за един възрастен с дете са по скъпи от билетите Хамбург - Берлин, пак на възрстен с дете. Хамбург - Берлин се пътува за 90 минути, толкова, колкото ние чакахме локомотив, за да потеглим! Дойче Бан позовлява на един възрастен да пътува с до три деца, без да таксува децата, не иска дори докумет да доказваш че децата са твои....Влака е навреме, вагоните са толи, дори има цял вагон за пътуваи с деца, за да играят децата заедно, т ада им мине по- бързо времето....Вчера 08.01.2017 към София пътува познато дете, отново 90 минути чака локомотив! БДЖ дори не си прави труда да те информира за това, за да можеш да чакаш да речем у дома. Нее, трябва да седиш на едно място в едно купе... И да се молиш....А е просто зима....
