Годината е 2016, а не 2007. Не е и 2012, когато влакът ми се подпали на гара Дъбово. Колкото и нереално, все пак е факт. Всеки ден нашите сънародници, майки, бащи, нечии деца използват услугите на БДЖ. Закъсненията, опасните неремонтирани трасета, дори и ремонтираните поне на документи, са една от малкото причини да се страхуваме от тези 30 годишни вагони. Отново изключете дори ледените купета през зимата, малко парацетамол или като за 14-и вино. Но след всичките запалени вагони, след всички погубени животи, съдби, все още никой не е взел мерки. Аз мисля, че чашата преля, поне за мен. Мисля, че е време ние гражданите, суверена да предприемем мерки, позовавайки се на конституцията на Република България.
