
Една от големите легенди на Формула 1 Ники Лауда сподели, че въпреки всички подобрения, направени по отношение на сигурността на пилотите, за него надпреварата си остава игра на живот и смърт за пилотите. “Никога не можеш напълно да изгониш смъртта от Формула 1. В продължение на 13 години не се е случвал фатален инцидент, а това е огромен късмет. Но все някога ще се случи нещо подобно на това в Монреал и отново ще се стигне до смъртен случай. Въпреки че сигурността е подобрена. Формула 1 е и ще си остане една игра на живот и смърт. Рискът си остава”, коментира Лауда пред германския таблоид “Билд” по повод тежката катастрофа на Роберт Кубица от миналата седмица.
Той заяви, че инцидентът на поляка е трябвало да подейства като предупреждение за младата генерация пилоти във Формула 1, но се съмнява въздействието да е било особено голямо. “Младите пилоти изобщо не познават смъртта на пистата. Последният смъртен случай беше този на Сена преди 13 години. За много от тях сега Формула 1 е само блясък и слава. Това обаче е една илюзия. Всъщност този инцидент трябваше да им отвори очите. Много се съмнявам обаче, че е успял. Разбира се, на всички е ясно, че Формула 1 носи голям риск. По моето време реално всяка година загиваше по един пилот, понякога дори по двама. И така всеки трябваше да седне и да се замисли дали състезанията му носят повече радост или повече риск. Същото се прави и днес, разликата е, че сега рискът е намален горе-долу до 10%”, заяви той.
Той сподели, че от личен опит знае колко е трудно да се върнеш на пистата след такава катастрофа като тази, преживяна от Кубица в Монреал. “Когато аз претърпях инцидента през 1976 година на “Нюрбургринг”, ми трябваше известно време да го осмисля. Без напрежението от състезанията на пистата на Ферари във Фиорано всичко вървеше перфектно. Тогава обаче дойде състезанието на “Монца” и направо не можех да се помръдна, бях замръзнал от чист страх. Бях тотално блокирал, не можех да превключа на втора предавка. През нощта си мислех, че не трябва сам да се подлагам на напрежение и трябва да съм спокоен. Карах така, все едно това не беше официално състезание. И се получи така, че накрая аз бях най-бързият пилот на отбора и това ми върна самочувствието. Трябваше ми обаче почти половин сезон, докато отново стана същия човек, какъвто бях преди катастрофата. Хората се чудят на шегите, с които Кубица коментира ситуацията. Хуморът обаче е един начин да се справиш с положението. За него това е облекчение. Когато вече си преодолял психическата травма, можеш и да се смееш”, коментира Лауда.
ЦВЕТЕЛИНА КЕМАЛОВА
Повече информация за Формула 1 можете да прочетете на сайта www.formula1.bg